Ако случайно попаднете на музиката на Kabbahl и никога не сте ги слушали преди, ще бъдете изненадани да научите, че са чисто нова група със само три албума в студийната си дискография. Това би било неочаквано, тъй като още на първо слушане звучат като банда с десетилетия история от много по-голям калибър, що се отнася до популярността им. Пленителното им звучене ги прави неустоими за любопитното ухо и скоро след като ги чуете, ще поискате да попиете и още от вселената на Kabbahl.
Основните творци в групата са талантливият канадски музикант и продуцент Andrew Chrest, създател на Chrest Media, и китаристът Chris Dorin. Andrew е известен с работата си в много други проекти като Ac13 Productions, Dead by Morning, Dark and The Light и Evil Aura. Най-новото му творение е именно “Abaddon” – третият албум на Kabbahl.
Щом става дума за алтернативен рок, има много пътища, по които една банда може да поеме, и Kabbahl определено са избрали експерименталната насока, включвайки много други елементи в музиката си, които са като глътка свеж въздух на пренаселената алтърнатив сцена. Можем да чуем много разпознаваеми влияния и вдъхновения в композициите им, но има и нещо специално в цялостната атмосфера на албума, което го прави още по-вълнуващ за новите слушатели.
Има ясно готик метъл усещане в бас линията и водещата китара, както и вдъхновени от Alice In Chains рифове, които се забелязват още в началото на албума. Отварящата “Goodbye Brother” е първата песен, показваща готик страната на записа, най-вече разчитайки на тежките китари, напомнящи за мрачния звук на Type O Negative. Вокалите пък поемат в тотално различна посока и играят ролята на тайната подправка на Kabbahl, добавена в големи дози към сместа. Китарите също стават все по-гръндж. Дори от първо слушане ще усетите колко потенциал носи този албум.“Receive” е по-тежко парче с впечатляващи вокали. Рифовете също по нищо не отстъпват на тези в откриващата песен. “Love Is a Winter” клони повече към класическия рок и носи Red Hot Chili Peppers настроение, но, разбира се, с изключение на вокалните линии. Вокалите са далеч от всичко, което бихте очаквали да върви ръка за ръка с този инструментал – изненадващо мощни, емоционални и просто безупречни. Същото се отнася за “Wave Goodbye” – песен с по-лек звук, но по-необуздани лирики. “Bad Dream” е от по-метъл изпълненията в записа, където можем да се насладим на скрийм вокали и тежки китарни сола. Ако още не сте започнали да куфеете, може би сега е моментът. Положението сякаш става все по-тежко и по-тежко, ако трябва да съдим по “False Promises”, която има доста по-забързани барабани и рифове. Скоро след нея “Forgotten Peasant” започва почти като балада, но разкрива цялата си мощ и скрита агресия, значително отдалечавайки се от категорията на бавните тъжни песни. Предпоследната “Pretty Pony” е най-закачливото допълнение към записа с доста по-позитивна парти атмосфера – поредният контраст, който също отива на Kabbahl. Последната композиция, “Waves”, е класическо рок парче, което завършва с леко меланхоличен и романтичен привкус.
Не е лесно да направиш алтернативен рок албум, който ясно да се отличава и да изпъква на фона на всички останали, но изглежда Andrew Chrest и Chris Dorin са се справили чудесно със задачата. “Abaddon” се оказва истинско съкровище, което не бихте очаквали да откриете на ъндърграунд сцената. То е и доказателството, че никога не трябва да спираме да търсим нова музика. Неоспоримият потенциал на “Abaddon” и професионалното му изпълнение са сред многото неща, заради които си струва
