Ревюта
Група: Bloodbath
Албум: Survival of the Sickest
Автор: WingWriter
Септември, 2022

Вече официално можем да обявим Nick Holmes за вокалиста, издал най-много албуми с Bloodbath. “Survival of the Sickest” е третият запис, в който британецът предвожда шведската дет метъл машина, а това се очертава и като най-постоянния и продуктивен етап на бандата до момента. И все пак, като че ли самите Bloodbath в последните си издания все не успяват да достигнат класата на албумите с Mikael Åkerfeldt, че дори и на епохалния “Nightmares Made Flesh” (2004), макар и по негова посока феновете често да влизат в спорове заради вокалите на Peter Tägtgren. Но въпреки субективните мнения, никой не може да отрече титаничния статус, с който се славят първите три дългосвирещи заглавия на групата.

Old Nick и инструменталистите до момента все се разминаваха по някакъв начин. Убийственият “Grand Morbid Funeral” (2014) страдаше заради позагубилия форма в екстремното пеене британец. В “The Arrow of Satan Is Drawn” (2018) пък се получи точно обратното – силни вокали с поставена под въпрос продукция. Подобни критики нямаше да съществуват, ако тези албуми не бяха на Bloodbath. Нали знаеш, най-трудно можеш да си снизходителен към това, което е почти перфектно. Шведските дет метъли всъщност никога не са издавали слаб албум.

“Survival of the Sickest” обаче най-накрая намира перфектния баланс. Брутална продукция, тежки рифове, обезглавяваща ритъм секция и дълбоки, гърлени вокали, копаещи входа към ада. Така звучат Bloodbath през 2022-ра. Нищо не се е променило. Няма рискове, действа се по познатата успешна формула. Трябва ли това непременно да е нещо лошо? Кой знае, може би албумът не печели точки за оригиналност, но едва ли някой ще тръгне да мисли за такива неща, докато слуша съдържанието, поклащайки одобрително глава. Групата не се пести и откъм гостуващи лица. По-внимателните може би ще успеят да чуят Barney Greenway от Napalm Death в “Malignant Maggot Therapy”. Luc Lemay от Gorguts се включва в две парчета – “Carved” и “Born Infernal”, а Marc Grewe от вече несъществуващите Morgoth се обажда в “To Die”.

Първата половина на албума е забавна, но наистина силните парчета се появяват малко по-късно. С припева на “Carved” вече се усеща, че музикантите стават по-сериозни. Този тип дуумаджийски скандирания на Nick Holmes бавно и сигурно се превръщат в едни от впечатляващите моменти в настоящото творчество на Bloodbath. За щастие, ще ги чуем да акцентират и в “Tales of Melting Flesh”, а и в закриващата “No God Before Me”, където групата аха-аха да се превърне в една идея по-агресивни Paradise Lost. “To Die” също e на косъм да влезе в стилистиката на дет/дуум метъла, особено във втората си половина, където темпото осезаемо се забавя, а новият китарист Tomas Åkvik изсвирва жестоко соло. “Born Infernal” и “Affliction of Extinction” пък се опитват да се замесват с мелодичния дет метъл. С други думи, макар и да не са някакви сензационни новатори, Bloodbath запазват разнообразието и поддържат интереса през всичките почти 45 минути.

“Survival of the Sickest” е албум, с който шведските дет метъли най-накрая правят сериозна крачка в правилното избистряне на съвременната си визия. Най-добрите парчета в изданието са ясно доказателство, че не е нужно да свириш бързо, за да звучиш брутално. Именно дуум заемките се оказват най-печеливши за бандата в този момент, а и би било нелогично да е иначе, след като в редиците им е един от емблематичните дуум метъл вокалисти.

« Обратно
Коментари   Коментирай!