Много малко са групите, успели да издадат два добри албума в рамките на една година. Примерите, които на първо четене ни хрумват, могат да бъдат изброени на пръстите на едната ръка: Black Sabbath с “Black Sabbath” и “Paranoid” от 1970-а, Deep Purple с “Burn” и “Stormbringer” от 1974-та, както и Rolling Stones с “Between the Buttons” и “Their Satanic Majesties Request” от 1967-ма. Е, към този престижен клуб на легендарни банди, открояващи се с неизчерпаем творчески потенциал, вече спокойно можем да добавим и Red Hot Chili Peppers. За мнозина меломани квартетът от Лос Анджелис не разполага със статут, подобен на този, с който могат да се похвалят гореизброените групи. Статистиката обаче говори друго: 39 години на сцена, 13 студийни албума, три от които платинени, място в Рок енд Рол залата на славата, участие на последния към момента Woodstock и още редица впечатляващи постижения, за които може да се напише отделна статия.

След шест години на творческа суша, през 2022-ра Red Hot Chili Peppers пуснаха 34 парчета в двата си нови албума – 17 в издадения през април “Unlimited Love” и още толкова в настоящия “Return of the Dream Canteen”. Главният „виновник“ за тази музикална свръхактивност може да бъде само един – John Frusciante. Тринадесет лета изминаха от раздялата между смятаният от мнозина за преродения Hendrix китарен виртуоз с Flea, Chad Smith и Anthony Kiеdis. За този период от време Red Hot издадоха два албума, пожънали неоспорим успех – “I’m with you” (2011) и “The Gateaway” (2016), а Josh Klinghoffer се зае с тежката задача да бъде наследник на музиканти от калибъра на Frusciante, Dave Navaro и покойния Hilel Slovak. Въпреки добрия материал, доволните фенове и огромните продажби, на всички ни се искаше да видим отново онзи състав, дебютирал през 1988-ма година с “Mother’s Milk” и добил световна популярност с “Blood Sugar Sex Magik” (1991).

Ако нагласата ви за “Return of the Dream Canteen” е да чуете новия “Californication” (1999), очакванията ви със сигурност няма да се оправдаят. Като изключим сингъла “The Drummer”, разполагащ и с видеоклип, останалите 16 произведения не са с комерсиално звучене, което пък от друга страна не ги прави слаби в музикално отношение. Впечатление правят откриващата “Tippa My Tongue”, “Peace and Love”, “Fake as fu@k”, “My Cigarette”, “Afterlife” и “Carry Me Home”. Отчетливата липса на фънк мотиви в парчетата би могла да не допадне на закоравелите фенове, но пък нови такива могат да бъдат спечелени с по-мекото звучене на групата. Да, Red Hot никога не са били Cannibal Corpse, за да говорим за мек и твърд саунд, но песните от новия албум могат да бъдат сравнени по-скоро с тези от последните солови хави на John Frusciante, а не с неща като “Around the World”, “Funky Monks”, “Sir Psycho Sexy”, “Give It Away” и прочие. Тук е моментът да отбележим, че клавирните партии, които заемат големи пасажи от записа, са изсвирени именно от Frusciante. Няма как да не отчетем и феноменалната форма, в която се намира Anthony Kiedis. Навършващият 60 години през следващата седмица легендарен фронтмен, мастърмайнд и съосновател на бандата звучи по начина, по който сме свикнали да го слушаме още от средата на 80-те и преди ти, Хейтъре, който четеш това ревю, но не си фен на „чушките“, обмисляш да напишеш коментар, в който да кажеш как рецитирането не е пеене, ще те оборя. Най-естественият процес в живота на човека е остаряването, а то води до бръчки, бели коси, че дори и до липса на коси. Промяната на гласа също е един от тези фактори, с които не можем да се борим, дори когато става въпрос само за говорене. Е, Kiedis явно е намерил формулата против старост. Да, може да няма огромен диапазон, но начинът, по който някак си, без да полага усилия, пее на константно ниво от почти четири десетилетия, е впечатляващ. Трябва да отчетем и приноса на продуцента Rick Rubin за перфектния саунд и цялостната продукция на записа.

Заключението е, че изпращаме една прекрасна година – както за самите членове на Red Hot Chili Peppers, така и най-вече за феновете им по целия свят. Едва ли дори най-големите оптимисти са очаквали в рамките на 12 месеца класическият състав на групата да се събере след толкова дълга пауза, за този период да запише два албума и да тръгне на световно турне. Дали и през следващите години ще видим такава активност от Red Hot, предстои да разберем.