Ревюта
Група: Kampfar
Албум: Til Klovers Takt
Автор: WingWriter
Ноември, 2022

Kampfar винаги са били сред най-качествените групи в блек метъла, но така и не успяха да се наложат като водещо име в жанра. До известна степен това е резултат и от мениджърските решения на групата през годините. Фронтменът Dolk на няколко пъти е споменавал, че предложения от големи лейбъли не са липсвали, но въпреки всичко за Kampfar и до днес е по-лесно и уютно да разчитат на малки издатели, но за сметка на това да запазят независимостта си и да творят по собствените си правила. А пък който трябва да разбере за тях, музиката сама ще го открие.

“Til Klovers Takt” е ключово издание за дискографията на бандата. В него музикантите не просто продължават да развиват емблематичното си звучене, но се връщат и по-назад. Тук ще чуеш суровост, агресия и бавно развитие на композициите, типични за ранното творчество на групата – албумите преди “Mare” (2011). Kampfar не са звучали по този начин от над десет години.

Заради гореспоменатия поглед към корените, деветият албум на норвежците на първо слушане не може да се похвали със заряда на “Profan” (2015) и “Djevelmakt” (2014). Със сигурност не е и толкова авангарден и мелодичен като брилянтния “Ofidians Manifest” (2019). Достатъчно е обаче леко вслушване в детайлите, за да стане ясно, че новият запис по никакъв начин не отстъпва на предците си. “Til Klovers Takt” започва по-тромаво, но с времето постепенно се разгръща във виелица от прекрасно съчетание на тонове. В някакъв момент албумът ще е атмосферичен и меланхоличен, в друг – мелодичен и епичен, а в трети ще се върне към деветдесетарската Втора вълна, за да си наостри зъбите, както традицията повелява.

Инструменталистите отново са дали всичко от себе си. Басистът Jon Bakker и китаристът Ole Hartvigsen са създали неповторима основа, върху която Dolk да блесне. Рифовете са зашеметяващи, а на места дори нагазват леко в психеделични територии. Бластбийтовете на Ask са феноменални както винаги. Но най-важното качество, което прави банди като Kampfar по-добри от редица техни колеги, е знанието как да си играят с темпото и динамиката. “Til Klovers Takt” не е поредната блек метъл тресня. Напротив, албумът е разнообразен, а музикантите не просто са се научили кога и какво да свирят, но и кога и какво да не свирят. Затова и пространствеността в албумите на Kampfar можеш да я чуеш само при още няколко изпълнители, които вероятно ще преброиш на пръстите на едната си ръка.

Разбира се, най-впечатляващият елемент на тази група си остава Dolk, който продължава да е една от най-магнетичните фигури в целокупната метъл сцена. Крещящите вокали и мелодичното му дрезгаво пеене са емблемата на Kampfar. И ако именно те успяха да превърнат песни като “Tornekratt” и “Ophidian” в задължителни за всеки блек метъл фен, то можеш да разчиташ, че творби от настоящия запис като “Urkraft”, “Rekviem” и “Dødens aperitiff” съвсем скоро също ще влязат в списъка.

« Обратно
Коментари   Коментирай!