
Постоянството на Imperium Dekadenz е завидно. Това е една от малкото блек метъл банди, издаващи албуми почти по график. И така лека-полека Horaz и Vespasian представиха на публиката седем дългосвирещи заглавия за по-малко от две десетилетия – стабилна дискография. Нагазили дълбоко в териториите на меланхоличния и мелодичен метъл (на места граничещ с DSBM), през всичките тези години музикантите не спряха да предлагат безкомпромисно качество на феновете. “Into Sorrow Evermore” не прави изключение. Или поне на пръв поглед нещата изглеждат по този начин.
Откриващата едноименна песен, без много да се бави, влиза директно с класически риф и познатите за жанра ударни бластбийтове. Мелодията е лесна за проследяване, а ветровитите вокали са точно на място. Композицията е в стилистика, напомняща за творчеството на състави като Wolves in the Throne Room и Harakiri for the Sky. Продукцията е типичната и някои фенове на по-агресивните проявления от Втората вълна биха я заклеймили като беззъба и лишена от всякаква агресия. “Into Sorrow Evermore” е сред оставащите в съзнанието песни от албума, залагайки на добра мелодия и разнообразни преходи. Всичко това се пренася и в следващата “Truth Under Stars”, а и в болшинството заглавия от списъка.
Творческият подход на музикантите обаче осезаемо се променя в “Aurora”. Тук атмосферичната страна взима превес, влизат и красиви клавишни пасажи. За момент се отдалечаваме от блек облика, с който сме свикнали, и се озоваваме в територии, подходящи повече за една камара познати и непознати скандинавски дет-дуум формации. Единствено вокалите и продукцията напомнят за групата, която всъщност слушаме в момента.
Синглите “Elysian Fields” и “Forests in Gale” ни връщат към ударното начало от първите две парчета. “Forests in Gale” дори в някои етапи от развитието си впечатлява с агресивни рифове, изградени изцяло върху обикновени пауър акорди, напомнящи за традиционните изпълнения на класици като Darkthrone, Gorgoroth, Taake и др. Мелодията, разбира се, не се изоставя и за миг, тъй като тя е фундаментален елемент от музиката на бандата.
Достойнствата на “Into Sorrow Evermore” се оказват и неговият най-сериозен недостатък. Още в началото Horaz и Vespasian слагат почти всичките си карти на масата. Едноименната композиция удря силно и право в целта. Човек би трябвало да очаква градация след това или ако не градация, то поне историята да се придвижи напред по някакъв начин. Уви, продължението е още от същото – добро, приятно, но същото (с две-три изключения). До известна степен това е проблем на самия жанр. В подобна клопка влиза почти всяка група, решила да се занимава с атмосферичен блек метъл. Всепризнатите авторитети не правят изключение. В един момент просто се оказва, че още преди финала на албума вече си чул всичко, което той може да ти предложи.
“Into Sorrow Evermore” е издание с тясна насоченост към феновете на стила и като цяло към феновете на състава. Макар че на моменти влизат в клишето на атмосферичния блек, Imperium Dekadenz затвърждават репутацията си и отказват да правят компромиси по отношение на продукция, облик, инструментално и вокално изпълнение. Групата продължава да е сред имената в жанра, на които може да се разчита.