Изминаха три години от последния дългосвирещ албум на Rotting Christ. Без да си кривим грешните души, можем да кажем, че до тогава “AEALO” беше най-доброто, което сме чували от гърците. Така се твърдеше обаче и при излизането на “Theogonia”, преди цели шест години. Свидетели сме на една ескалация и израстване на състава, достигнали своя предел. Самият Sakis Tolis сподели, че след “AEALO” ще му е много трудно да продължи напред и ще трябва да потърси много дълбоко в себе си, за да може да напише нещо ново. Ето че то вече е факт и носи заглавието “Κατά τον δαίμονα εαυτού”, или “Верен на собствения си дух” – име, идеално прилягащо на новата творба на братята Tolis. Rotting Christ преминаха през сериозни промени и в момента в групата са единствено двамата братя, като “Κατά τον δαίμονα εαυτού” е плод единствено на техните усилия. Това обаче не е променило нищо и записът наистина е верен на това, което феновете са очаквали, а именно - една титанична творба.

От легендите и митовете на древна Гърция, разгърнати в “AEALO”, сега се прехвърляме директно в демонологията и мрачните окултни истории на цивилизациите от цял свят. Това става ясно още с “In Yumen – Xibalba”, която с екзотичните си напеви моментално ни потапя в подземния свят на Маите, докато следващото, още по-странно заглавие “P'unchaw kachun - Tuta kachun” ни запознава с огнения бог на слънцето на Инките. “Grandis Spiritus Diavolos” дори за секунда не намалява темпото от предните две парчета. Латинското заглавие и текст на песента съвсем ясно подсказват, че е повлияно от масонските култове и ритуали. Едноименното парче отново ни връща в гръцката мистика с един невероятно мрачен текст. “Cine iubeşte şi lasă” е абсолютно нетипична за групата композиция и може би заради това се явява връх в албума – тук Rotting Christ разкриват един необятен нов свят и показват как фолклорът може да бъде представен модерно и актуално. Нестандартното интро с пиано и женските вокали са дело на известните с подобна музика гръцки изпълнителки Suzanna и Eleni Vougioukli, а самото парче е по-скоро кавър версия на стара трансилванска фолклорна песен, която представлява циганско проклятие (“Този, който прелъстява и изоставя”, в превод от румънски). “Iwa Voodo” на свой ред е повлияна от западно-африканските и хаитянски вуду ритуали. Друго силно попадение е “Русалка”, посветена на славянските легенди за морските и речни сирени, които отвеждат мореплавателите към тяхната гибел. “Ahura Mazdā-Aŋra Mainiuu” и “Gilgameš” са двете парчета, които обръщат погледа ни към цивилизациите от Близкия изток. Албумът закономерно приключва на гръцки, а именно с “Χ ξ ς”. Беше крайно време Rotting Christ да направят парче с тази абревиатура, след като я употребяват от години по мърчандайза си. Χ ξ ς съвсем накратко означава 666 и идва от древногръцката нумерологична система, където Χ = 600, ξ = 60 и ς = 6.  

“Κατά τον δαίμονα εαυτού” е едно мрачно пътешествие, способно да ви потопи в митове и легенди, които дори не сте предполагали, че съществуват. Братята Tolis определено го направиха отново! Те направиха сложна стъпка в историята на групата и отново надминаха себе си.