Няма какво да се чудим: освен ако не сте били на Hills of Sofia 2022, шансът да сте чували за Solence е минимален. Шведският квартет издава музика от 2019-а година в сферата на мелодичния метъл, като искреното описание на материала е що-годе следното: радио-френдли версия на Dead By April, ама вместо депресия имаме надъхвация. Хванах ли ви вниманието?
Въпреки скромния си опит, групата успя да впечатли на живо и чрез записите си. В последните им издания слушателите могат да се порадват на прихватливи и оригинални хрумвания, които наистина доказват завидно количество хъс за развитие. И след близо пет години в индустрията, може би е време за цялостна доказателствена теза. Кой знае, може това да стане и чрез “Hope is a Cult”?
След плах откриващ трак, който каскадира мелодиите си от минор в мажор, албумът малко по малко започва да се разкрива. Зареждащи звуци с drum-and-bass ритмики и реещи се китари зареждат точно така, както са предвидени. Песните разчитат на конвенционални конструкции и вокална работа със силно изразени поп примеси, но в добрия смисъл. Още във втория трак чуваме, че Solence определено знаят какво е рифовка и как да я вместят в композицията си. По-нататък присъства и носталгична chiptune електроника, а типичният подход на бандата към баладите остава константен, сиреч: на припева избухваме. Е, с едно изключение, ама нейсе! Слушателите ще се срещнат с умерена тежест, която да напомни, че все пак иде реч за рок състав, но не до степен, в която ще се разчупи хомогенността на изданието. Което е често подценявано качество в един добър труд: все пак нали затова издаваме албум? Електрониката и тежката музика работят заедно и резултатът са някои адски задоволителни мелодични сегменти, които ще ви се иска да слушате с часове. От композиционна гледна точка, няма да се сблъскате с изобилие от оригиналност, но за сметка на това ще откриете тонове качествено слушаем материал, който клони към тежката музика. И да, преди Solence се бориха с това да открият своята версия на “позитивност”, която да не звучи пресилена или банална, но това най-накрая започва да се променя.
Да, формацията определено израства с “Hope is a Cult”. Качеството остава на ниво. Макар да няма парче, което да се закотви в ума ви веднагически, има множество сегменти, които ще си тананикате, чудейки се къде сте ги чули. Е, в този запис ще да е било! И като се върнете за повторно слушане, работата става ясна, или по-скоро добре свършена.
Истинската ценност на изданието остават посланията. В действително е рядкост да срещнеш група, така искрено вярваща в позитивността, която разпространява. И дори и да не повярвате на това намерение изначално, то до финала на “Hope is a Cult” или ще повярвате, или ще знаете че Solence не са за вас.
