Babymetal е проект, който изненада всички. Едва ли има жив метъл, който някога е предполагал, че ще прояви интерес към японска група, чийто фронтмен е 13-годишно момиченце. Цялостната “idol” култура, която е така честно срещана в източните страни, на теория трудно би имала стабилни пресечни точки с тежката музика.

Ама е нá. Момиченцето е вече на 25, a както беше забавно да се радваме на “странни” хитове като “Megitsune” и “KARATE!”, Babymetal завладяха света чрез усърден труд и опитен продукционен екип. Е, и чрез още доста хитове. И така стигаме вече до четвърти студиен запис под името “The Other One”.

Първа странност. Досега изданията имаха силен фокус върху брандинга. А тук дори обложката е някак… по-сериозна?

И изглежда сякаш това поставя правилните очаквания, защото ни посреща петминутен трак, който е не само супер-забравим, но и чиито ударни моменти звучат като скрапнати от някое аниме интро. Следващото парче пък изцяло си звучи като аниме интро от-до. Чаровната игривост, с която съставът се славеше, въобще не присъства тук. Композиционният фокус е изместен върху източни мелодии, избухващи сегменти и провлачени, тонално плоски излияния.

И ето тук идва моментът, в който трябва да сме честни, и да се запитаме: в такъв случай, това въобще Babymetal ли е?

Третото парче, “Mirror Mirror”, е сред синглите на албума и с него се затвърждава друга тенденция в записа, а именно: много английски фрази, много нещо. И преди присъстваха, но не в такова значително количество. Впечатляващо е, че песента на моменти е яко прог-инспирирана, но в други пък се връща към гореупоменатите си корени, резултатът от което е скучноват баланс, не изпъкващ с нищо.

И с цялата тая прогщина, човек не може да не се запита: ама тука да няма някакви концепции? И виж ти: има! Албумът направо си е маркетиран като концептуален, пък песните в него били десет различни репрезентации на проекта в десет отделни виртуални реалности. Та, чуденката продължава: що е тъй еднообразен тогаз?

Има два вида концептуални албуми: такива, дето избиват рибата и остават култови вовеки веков, и другите, дето спешно им трябва нещо отвъд музиката на диска, щото иначе въобще няма как да изкарат пари. И, за съжаление, това издание спада повече към втората категория. И нима това е някак странно? Онези малки момиченца вече са пораснали и са със съвсем различно мислене. Да очакваме още от същото, на този етап, би било меко казано неразумно.

И какво сега? Излезе, че албумът за нищо не става. Не е съвсем така, но със сигурност положението щеше да е по-цветущо, ако материалът бе издаден под друг бранд. Така поне метълите, които не са аниме-фанатици, можеха да го видят като форма на културен обмен.

Всички изживявания, които се случиха на младите момичета от Babymetal, оставиха своите следи. На този етап изглежда сякаш съставът е подложен на типичната инициация, след която една група израства. Този запис е труден за коментиране, но следващият ще е безкомпромисно определящ за бъдещето им.