Thulcandra е група, която няма за цел да прекроява жанровите граници на метъла, нито пък да блести с някакво особено новаторство. Steffen Kummerer другото го компенсира в Obscura. Идеята при Thulcandra е съвсем различна. Когато твориш в стил, отдавна усъвършенстван и то от не кой да е, ами от имена като Dissection и Necrophobic, не ти остава много, освен или да пишеш солиден материал, отдаващ почит на легендите, или чисто и просто да останеш в историята като поредното неуспешно копие. Thulcandra, за щастие, са много добър пример за първото.
С други думи, “Hail the Abyss” е още от същото – студен шведски мелоблек в най-добрите му традиции. Мелодичен, меланхоличен, със задължителни зимни нотки. Албум, написан конкретно за феновете на жанра. Тук разказвателното начало измества екстремизма. Темповите промени са минимални, почти всичко варира около умереното. Бластбийтовете са сериозни, но типично за по-атмосферичните проявления на блек метъла, ударните са оставени една идея по-назад в микса за сметка на китарите. Често на заден фон към оформлението се включват мразовити струнни секции и хорови напеви. Вокалите на Steffen Kummerer са точно толкова изтерзани и агресивни, колкото е нужно.
Продукцията е сурова дотолкова, че ако не прочетеш, че двете бонус парчета накрая са записи на живо, няма да ги различиш от студийните произведения. Дори обратното, версиите на “The Second Fall” и “Deliverance in Sin And Death” са с изненадващо по-отчетливи бас и барабани от редовните записи в албума.
Може би за пръв път от създаването си, Thulcandra се опитват и да експериментират. Двете най-дълги песни в албума, “Acheronian Cult” и “The Final Closure”, се опитват да разгърнат по-мащабна идея и да създадат сериозна градация, започваща от акустична интродукция и кулминираща в тежко съчетание между дет и блек метъл. Целта тук е едновременно грандиозност и тежест, която би трябвало да се постигне от по-бавното темпо на мелодичната секция и бруталните бластбийтове на ударната. Това съвсем леко излизане от зоната на комфорт обаче едва ли ще се хареса на всеки. Ако очакванията са за праволинеен мелоблек, тук посоката се размива. В същото време акустичните части, макар и да разнообразяват атмосферата, добавят значително време към общото. А това често е лесна стъпка към разбиването на границата между идеално и започващо да дотяга.
Thulcandra са музиканти с опит и това си личи. Хубавото при “Hail the Abyss” е, че всичко е достатъчно премерено, така че хем да усетиш вдъхновенията от легендарните Dissection, хем да не останеш с впечатлението, че си губиш времето в слушане на нещо, което вече си слушал и преди. При все че не блести с някакви сериозни върхове, музицирането тук е интересно и не омръзва. “Hail the Abyss” се нарежда достойно до останалите издания на бандата, която вече спокойно заформя една наистина стабилна дискография.
