Обикновено Skálmöld правят качествена музика, а и при исландските банди винаги има и като бонус една специфика в изграждането на мелодиите, правеща ги необикновени и интересни. Тази година обаче съдбата не иска да се усмихне на фолк бандите, или поне не на по-известните от тях. Дори и на тези от Исландия. Миналата година шведите Månegarm издадоха един от най-силните фолк метъл албуми от много време насам и от тогава сякаш нещата тръгнаха зле за сцената. През февруари Heidevolk се разписаха с компромисно и незапомнящо се издание. Като че ли Skálmöld са тръгнали по същия път, макар и да се представят с една идея по-добре от нидерландските си колеги.
На пръв поглед “Ýdalir” е приятен запис. Групата поставя обещаващо начало с мелодичния заглавен сингъл, наследил най-добрите черти на викингския метъл. Бърз и игрив ритъм, разнообразни вокали, хорови напеви, епични китари и фонова подложка от орган – какво повече да иска един фен? Песента “Ýdalir” вдига летвата наистина високо и е тъжно, че останалите моменти от албума, в които Skálmöld се доближават до това ниво, са твърде недостатъчни.
Откъслечни проблясъци има във втората половина от “Urður”. “Níðhöggur” пък звучи като амбициозна композиция с огромен потенциал, който по някаква причина остава с неправилна реализация и просто не въздейства така, както би се очаквало от творба от подобен мащаб. “Verðandi” дава вид на добре структурирана песен, която със сигурност ще се изпълнява на живо. Въпросът е мелодията достатъчно добра ли е, за да издържи теста на времето. “Veðurfölnir” има добра основа, но развитието ѝ е никакво. Skálmöld сякаш не успяват да хванат очакванията на слушателя. Там, където си мислиш, че песента ще стане по-тежка и дори по-бърза, те правят точно обратното – забавят, вкарват чисти вокали, които не успяват да създадат силно въздействие, и с това задушават композицията. И като говорим за забравими парчета, “Skuld” няма смисъл да се слуша, ако не е жестокото ѝ соло, а “Ratatoskur” звучи като слаба балада на Wolfchant.
Точно на финала обаче ситуацията се променя из основи. Закриващият епос “Ullur” най-накрая ни показва на какво наистина са способни Skálmöld. Бавно произведение, тежко, епично, с впечатляваща и запомняща се мелодия. Плавната градация, построена върху един единствен мотив, е развита по прекрасен начин. Музицирането скача на майсторско ниво. “Ullur” е саундтраково произведение на изкуството. Къде бяха тези Skálmöld досега и защо им трябваше да ни залъгват с шест други песни, за да стигнем до това съкровище?
В един албум и в точно две заглавия исландците ни показват, че без проблем могат да композират както кратки и ударни пиеси (“Ýdalir”), така и дълги и грандиозни произведения (“Ullur”). Просто трябваше да вложат същите тези умения и в останалия материал.
