Пет години след последния си опус, “X – Varg Utan Flock”, шведската блек метъл банда Shining издава 11-ия си поред студиен албум, лаконично озаглавен просто “Shining”. Ако чуете шестте песни от него една след друга, ще ви стане ясно защо. Това не е просто поредното издание на Shining, а прецизно обобщение на предишните им десет творения, метафорично изстискани и пресети през ръждясала цедка, докато се получи тази ослепителна есенция, наситена с обичайния гротесков мрак и цинизъм, този път умножени по единайсет.
Ако трябва да опишем откриващата песен “Avsändare Okänd”, сравнение с филм на ужасите би било слабо. Всичко в нея звучи, сякаш се развива в изоставена психиатрична клиника, превзета от най-ужасните ви кошмари, но от реалния живот, а не от филмите. Атмосферата е толкова реалистична, че е нормално да се запитате дали наистина е нужно да си причинявате травмата от слушането на каквото и да е повече. Но ако нямате слаби нерви и същевременно искате да преоткриете представата си за музиката, продължавайте.
Албумът започва със смесица от тежки и чисти вокали, с явни влияния както от “Redefining Darkness”, така и от “Halmstad”. “Snart Är Dom Alla Borta” съдържа едни от най-тежките рифове, които сме чували от групата, смесени с нежни електро-акустични китарни елементи и най-романтичните вокали, които може да си представите, но с лирическа тематика за липсата на смисъл в живота. Освен ако не говорите шведски (бел.ред.: като автора на това ревю и вашия преводач за днес), би било разбираемо да си помислите, че става въпрос за нещо далеч по-весело. Но Shining никога не разочароват – нито музикално, нито лирически. Великолепното китарно соло към средата на песента ни разделя от втората ѝ противоположна половина, която се връща чак до блек метъл корените на Shining. Следва поредната доза истеричен психопатски смях и брутални рифове, завършваща с меланхолично аутро на пиано.
“Allt För Döden”, от своя страна, започва без никакво увъртане и директно навлиза в темата за смъртта, една от основните обсесии на вокалиста на бандата, утвърдения нихилист и ексцентрик Niklas Kvarforth. “Всичко за смъртта“– кратко и ясно.
Текстът на четвъртото парче “Fidelis Ad Mortem” е първият до момента, който не е на шведски, а на латински и английски – “Ab Imo Pectore! All For Death”. Очакваната лирическа тема е отново налице, този път изпълнена чрез хорови вокали. Тук можем да чуем и множество брилянтни китарни моменти, изпълнени от виртуозния им китарист Peter Huss. Следва най-краткото попълнение – “Åttahundratjugo” или “Осемстотин и двайсет“, каквото и да значи това. Очевидно няма и да разберем, тъй като това е единственият инструментал в албума. Всичко приключва с “Den Permanenta Sömnen Kallar” или “Вечният сън зове“. Поредната суицидна ода за вечността, изпълнена с ярост, депресия и безнадеждност. Перфектният финал на един от най-добрите албуми на Shining досега.
“Shining” е истинско доказателство, че когато музиката излезе извън обичайните си жанрови ограничения, тя неминуемо постига пълния си потенциал. Без нестандартните си креативни и експериментални решения, Shining никога нямаше да са това, което са сега, а именно – най-добрата музикална версия на себе си и едно от най-ярките вдъхновения на съвременната блек метъл сцена.
