Седем албума за няма и десет години на сцената е постижение, с което малко съвременни банди могат да се похвалят. Не че Temperance нямаха своите опущения, но в крайна сметка се доказаха като състав, който расте с резки скокове. Поредният такъв, “Hermitage – Daruma's Eyes Pt. 2”, излиза след броени дни и е чудесен повод да поговорим с китариста, вокалист и лидер на групата Marco Pastorino.

Marco, поздравления за “Hermitage”! Еволюцията на стила ви е наистина впечатляваща, изминахте дълъг път от ранните си албуми до днес – с много експерименти, с големи оркестрални аранжименти, хорове и т.н. Беше ли ви омръзнало да ви сравняват с други “модерни” метъл банди, или просто се случи от само себе си?

Всъщност се получи съвсем естествено. Тъй като “Hermitage” е концептуален албум, решихме да въведем някои различни елементи като по-застъпени оркестрални аранжименти, повече симфонични елементи, като цяло все епични неща. За пръв път работихме с външен композитор за оркестрациите – Daniele Mazza от Ancient Bards. Наистина в този албум си позволихме повече експерименти, например “Into the Void” сигурно е най-прогресарската песен, която някога сме записвали. Също така тук има няколко доста дълги композиции…

Беше ли трудно да ангажирате всички гост-музиканти и да интегрирате специфичните им стилове на пеене в музиката си?

Това също беше доста интуитивен процес. Поддържах контакт с Fabienne и Laura от няколко месеца преди да започнем работа по албума. В него има шест персонажи и тъй като в бандата вече имаме трима вокалисти, решихме да се свържем с други трима за останалите роли. Fabienne беше първият избор, тъй като обожавам гласа ѝ и работата ѝ в Illumishade. Преди около година чух за пръв път Faun, бандата на Laura, и бях много впечатлен, затова реших да я поканя да пее в албума. Третият е Alessandro от Twilight Force – един от най-добрите ми приятели от сцената вече повече от десет години. Освен това смятам, че е един от най-добрите пауър метъл вокалисти в момента.

Напълно съм съгласен с теб. А какво е да работиш с Arjen Lucassen, който е нещо като кръстник на жанра метъл опера?

Хаха, такъв е, наистина! Той е един от личните ми герои за последните 20 години. Много обичам “The Human Equation”, но трябва да призная, че бях много вдъхновен и от последния албум на Ayreon – “Transitus”. От около две години поддържам връзка с него. По онова време пуснах един вокален кавър на песен на Ayreon и оттогава си говорим. Преди година го помолих да участва в новия ни албум като разказвач. Отначало се колебаеше, защото е доста скромен човек и не харесва собствения си глас, но в крайна сметка се нави и свърши страхотна работа. За нас е огромна чест, че участва в наш албум.

Спомена и за работата ви с Daniele Mazza. Как се познавате и защо решихте да му поверите оркестрациите в албума вместо да ги направите сами, както в миналото?

Опитахме се да работим по различен начин, в частност да поставим акцент върху оркестралните аранжименти. Daniele е феноменален музикант. Делили сме сцена с Ancient Bards доста пъти през годините. През 2016-а направихме едно турне заедно с тях и Rhapsody и от тогава поддържаме контакт. Мисля, че Daniele просто е правилният човек за подобна задача – затова работи и по оркестрациите в новия албум на Serenity.

Как се роди идеята ти за концептуален албум? Беше ли напълно оформена, когато написа “Daruma’s Eyes (Part 1)”, или се появи впоследствие?

О, идеята е в главата ми още от времето на “Of Jupiter and Moons”. Но когато направихме “Daruma’s Eyes (Part 1)”, цялата история трябваше да се вмести в една-единствена песен. Това се оказа невъзможно – щеше да стане прекалено дълга и сложна, нямаше как да вкараме толкова много информация в нея. Затова в крайна сметка решихме да я обозначим като първа част и да издадем в близко бъдеще цял албум, който да продължи историята. Оказа се труден и дълъг процес, но преди около две години се захванах да напиша фабулата и да събера идеи за песните. Беше доста различно, защото по принцип започвам да композирам с китара в ръка или просто с някаква идея за вокална партия, но за 90% от песните в “Hermitage” започвах с пиано. Не съм никакъв клавирист, но беше много освежаващо.

Да навлезем в историята на албума, която е много интригуваща. Би ли ни разказал за страната Hermitage и конфликта, който я раздира? Кои са Anningan и Irin, защо воюват помежду си?

Историята започва с Viktor, главния ни герой. Той е момче от Ню Йорк, което не е напълно удовлетворено от живота си, затова обикаля света и се оказва в Токио, Япония в търсене на себе си. В храма Асакуса – това е истинско място в Токио – той намира куклата Дарума. Когато я докосва, той се пренася в друго измерение, в друг свят, наречен Hermitage. Там той се среща с непознати хора и намира нови приятели. Irin (в изпълнение на Kristin Starkey) е нещо като големият началник на Hermitage, а злодеят в албума е Anningan (изпълнявам го аз). Това е фантастичен свят, напълно различен от реалността. С напредването на историята обаче Viktor започва да забелязва определени неща, да се интересува от историята на Hermitage… Не искам да разкривам твърде много, предпочитам хората да чуят албума и сами да открият смисъла на историята.

А какво беше вдъхновението за написването на тази история? От твои любими книги или филми ли идва, или е метафора за реални събития?

Определено е метафора. В наши дни, особено след Ковид ситуацията, много хора не са напълно доволни от живота си. Затова поставих този герой, Viktor, в подобна позиция. Той не е доволен от действителността, няма представа какво трябва да прави за в бъдеще. От тази гледна точка мисля, че има силна връзка между неговите премеждия в историята на албума и нашия свят.

Историята на Hermitage приключена ли е, или смяташ да я продължиш в някой бъдещ албум?

Не знам, защото краят на историята е доста отворен. Определено зависи от отзивите, които ще получим. Нека да видим. Не съм сигурен дали следващото ни издание ще е следваща глава от историята или ще е нормален албум. Много зависи как ще го приемат феновете ни и списанията.

Откакто излезе “Of Jupiter and Moons”, станахте доста по-голяма група, що се отнася до популярност. Как ви се отразява успехът?

Не съм сигурен дали “успех” е точната дума, защото не продаваме милиони копия от албумите си, хаха. Но да, изнесохме много концерти преди и след пандемията и достигнахме до много хора, особено в Европа. Надявам се, че с този албум ще успеем да стигнем отново до САЩ, да се върнем в Япония… Не знам, рано е да се каже какво предстои.

Temperance скоро става на 10 години. Нека те върна в ранните дни – кажи ми как започна всичко, как се събрахте и решихте да създадете група?

В началото просто бяхме много добри приятели. Решихме да основем нова мелодична метъл група, защото до момента бяхме свирили в други банди – понякога и заедно – но музиката там беше доста различна. Преди всичко решихме да имаме женски вокал, но и втори мъжки – всъщност в първите три албума аз бях единственият мъж певец. Първите две години бяха страхотни. Прекарвахме заедно много време, не само около концертите, но и в композиране на албумите. Много се забавлявахме. След това направихме няколко турнета, имахме доста големи концерти в Италия и из Европа. През 2016-а беше първото ни сериозно турне в Европа, после в Япония, свирихме къде ли не… После настъпиха някои промени в състава на Temperance, за които знаете. Мисля, че сме направили всичко близо 300 концерта. Пътешествието беше дълго, но все пак много се вълнуваме за новия си албум и нямаме търпение да го представим на живо.

Както спомена, имахте доста промени в състава си. Ти и Luca сте единствените съоснователи, които са още в групата. Това прави ли по-трудно съхраняването на стила на Temperance или напротив, улеснява експериментирането?

За банда като нас винаги е много трудно. Не сме голяма група, а и през годините приоритетите на хората се променят: един иска да създаде семейство, друг иска да има сигурна работа, на трети вече не му се пътува и не му се изнасят концерти. Но сме много благодарни за възможността да обиколим света и, честно казано, смятам, че сме големи късметлии да открием фантастична певица като Kristin и невероятен барабанист като Marco през последната година. Все още се забавляваме и се вълнуваме, когато правим музика.

Кажи няколко думи за новата ви вокалистка, Kristin Starkey. Имаше ли прослушвания след напускането на Alessia, как я избрахте?

Не, Kristin беше първият ни избор. Само няколко дни след като предишната ни певица заяви, че не иска да изнася повече концерти, попаднах на видеоклип на Kristin, която изпълняваше песента “Cry Out for a Hero” на Beast in Black. Бях страшно впечатлен и реших да се свържа с нея. Всъщност я срещнах за пръв път преди около четири години в Маями, по време на турнето 70000 Tons of Metal. Писахме си няколко пъти след това, но когато видях този клип, веднага разбрах, че тя е правилният човек в правилния момент. Тя е от Ню Йорк, но живее в Швеция от няколко години, което е достатъчно близо. Мисля, че свърши невероятна работа по албума. Много се забавлявахме заедно и се сприятелихме. Честно казано, тя е най-добрата певица, която някога съм срещал.

Marco, да поговорим и за другите ти проекти. След няколко седмици излиза новият албум на Serenity. Как се присъедини към тях и доколко участва в създаването на албума?

Всъщност работя с тях от около пет години като външен композитор, но след като започнахме работа по “Nemesis AD”, мисля, че написах четири или пет парчета за него. Така че се случи съвсем естествено – те ме помолиха да се присъединя официално и аз си казах: защо пък не? Певецът им Georg е един от най-добрите ми приятели. Преди една година с него издадохме албум под името Fallen Sanctuary. Прекарваме си добре заедно, така че беше в реда на нещата да се присъединя към Serenity.

Освен това си член на Virtual Symmetry и Even Flow… Откъде намираш време да участваш във всички тези банди?

Основните ми банди са Temperance и Serenity. Не отделихме твърде много време за Fallen Sanctuary. Миналата година изнесохме няколко концерта, а тази – само два. Догодина ще издадем нов албум, но не посвещаваме много време на проекта като цяло. За останалите проекти съм само гостуващ вокалист, изнасям по някой концерт с тях от време на време и толкоз. За щастие, успявам да се справя с всичко.

Ти въобще занимаваш ли се професионално с друго, освен музика?

Занимавам се само с музика, но не единствено за групите, в които участвам. Композирам за някои странични неща, записвам бек вокали за тонове метъл албуми, участвам в хорове и т.н.

Кога ще ви видим отново в България? Минаха шест години от последния ви концерт тук.

Да, бил съм в България само два пъти. Първият път беше със Secret Sphere през 2010-а година. С Temperance свирихме у вас през 2017-а… Честно казано, не знам – надявам се догодина да имаме възможността да се завърнем.