„Какви състави имаше по бай Тошово време, вие нищо не разбирате“ е един от любимите лафове на средностатистическия соц меломан, израснал с парчетата на Данчо Караджов, Панайот Панайотов и Христо Кидиков. Вече сигурно се чудиш какво е общото между гореизброените изпълнители и Odd Crew, а отговора е по-прост от кръчмарска певица – нищо. Закостенялата ни народопсихология обаче отрича всички музикални нововъведения, нашумели в лошия Запад и идващи със страшна сила към нашата клета сцена. Рок музиката е свобода, извоювана с помощта на инструменти, а ние някак си сме свикнали известно да бъде само това, което е допуснато да стане такова. Odd Crew e единствената съвременно звучаща и сравнително популярна родна метъл банда. Сравнително, защото не е тайна, че тежката музика никога няма да е мейнстрийм по нашите географски ширини, а само в някои определени субкултури. Именно там (както и на концерт на Pantera, но за това – след малко) можеш да разбереш колко популярни са всъщност Васил Райков, Васил Първановски, Мартин Стоянов и Боян Георгиев.

През лятото на вече далечната 1998-ма година четирите момчета се събират и основават група Каскадьори. Таланта им е лесно забележим и бандата тръгва на турне с Подуене Блус Бенд в началото на новия век. В тези смутни времена, когато „Преходът“ ни е зациклил от едва десетилетие, тогавашните музикални анализатори някак си прибързано лепват етикета „връзкари“ на Каскадьорите. Причината – Боян Георгиев е син на легендата Васко Кръпката. Неслучайно обръщам внимание на това, защото ако оставим настрани някои гениални композиционни похвати, използвани в седемте им албума досега, а и цялостният им принос към развитието на метъл сцената у нас, най-голямата победа на Odd Crew е излизането от сянката, която ги преследваше в началото на кариерата им. Доказателство за тези думи е, че някои нови техни фенове дори не знаят тези факти, а ако ти, който четеш тези редове и в момента си казваш „Кво пък толко?“, можеш да попиташ хора като Castor Virgil Hetfield или Tay Trujillo лесно ли им е било на Бонзи и компания в началото.

Едно от многото неща, които в България не са правени никога, е издаването на концептуален двоен албум. Odd Crew са пионери и в това начинание, а началото бе дадено през изминалата година с първата част на “Dark Matters” и шедьовъра “Morning Lights”. “Wings on a Burning Wind” е първият сингъл от албума и заема откриващата роля във втората част на записа, докато “In Silence”, която отскоро се сдоби с видеоклип, e втори в трак листа. Без съмнение, ако пред заглавието на това парче стоеше името на Stone Sour например, гледанията щяха да са не 22 хиляди, а поне 22 милиона, но това е тема на друга статия. “Closer”, “Witching Hour” и “On to the Sun” бягат от стандарта за радио формат, но само при началните няколко акорда и цялостния саунд на въпросните творби, първата ти мисъл е: „Бе тия пичове наистина ли са българи?!“ Няма го кофти акцентът, няма ги гадните програмирани барабани и пращящи китарни процесори, звученето е западно. “You are but One” и “Thin Air” имат всички качества да станат хитове, а “A Thousand Smiles” пасва като дялан камък в края на албума.

Да нахвалиш Odd Crew за поредния им брутален албум не е особено трудна задача, защото дори да не си музикант, лесно можеш да доловиш професионализма, с който е пропит. Ще си позволя да наруша стандартите за създаване на ревю и ще напиша заключението си от първо лице, единствено число. Искам да ви разкажа за едно мое лично преживяване от месец май, тази година, което силно ме впечатли. Тогава в зала „Aрена София“ се проведе концерта на Pantera – тяхно първо участие в Европа от над 20 години и дебютно в страната ни. Естествено, Odd Crew бяха избраните да подгряват тексаския квартет и нещото, което ме втрещи, бе, че цялата зала пееше песните им заедно с тях. Обикновено подгряващите банди са приемани предимно с прозевки, но тук беше различно – всички чакаха с нетърпение на сцената да се качат гиганти като Phil Anselmo, Rex Brown, Zakk Wylde и Charlie Benante, но атмосферата, която софиянците създадоха, бе достойна за хедлайнерската позиция на събитието. Отделно от това, Odd Crew сбъднаха поредната си мечта и подгряваха идолите си – сами по себе си, тези две постижения са невъзможни за българската действителност. За момчетата, започнали пътя си преди четвърт век в столичния квартал Дружба 2, невъзможни неща няма!