Родени сме във възможно най-доброто време – или поне така ни казват. Живеем по-дълго от всякога, имаме достъп до цял куп социални блага и се радваме на какви ли не свободи. Същинска утопия, нали? Е, също като в Матрицата, не е зле повсеместното благоденствие от време на време да бъде нарушавано от някоя и друга война, епидемия или природен катаклизъм. Но и в тях няма нищо чак толкова страшно, щом не ни засягат пряко.
Истинският ужас е в нещата, за които дори не искаш да мислиш – неща като безпредметната природа на битието, загубата на личността и неизбежното разложение на всичко, за което някога те е било грижа. Единственият способ да надмогнеш тези тревоги е като се стремиш към нещо, което намираш за смислено; като търсиш късчета красота, близост и щастие сред руините на модерния живот.
Ние в Metal World сме намерили своя начин да се борим с локалната ентропия, а щом си тук и четеш тези редове, това вероятно важи и за теб. Всяка година ни дава нови причини да продължаваме – ето 25 такива от изминалата 2023-та:
25. Blut Aus Nord – Disharmonium - Nahab
Новият Blut Aus Nord със сигурност е един от най-зловещите, гротескни и смразяващи кръвта албуми на 2023-та, ако не и за последното десетилетие. “Disharmonium – Nahab” е перфектен музикален аналог на космическия ужас и разтърсващ страх от романите на Лъвкрафт и предава точно същото усещане и настроение по най-първичния и безмилостен начин. Изисква се да притежаваш определено количество психични проблеми, за да създадеш подобен албум, както и за да го слушаш, без да откачиш безвъзвратно. Не си го пускай, ако те е страх от тъмното и в никакъв случай преди лягане.
24. Primordial – How It Ends
Дори и да е една идея по-слаб от предходника си “Exile Amongst the Ruins”, тазгодишният албум на Primordial “How It Ends” отново успява да си извоюва място сред по-добрите издания на групата, както очевидно и в много от тазгодишните метъл класации. Дългогодишният опит на ирландците и безспорният им композиторски талант им помагат да останат релевантни дори и след 30 години на сцената. Силно емоционалният, мелодичен и вдъхновяващ “How it Ends” е поредното доказателство.
Чуй: How It Ends
23. Marduk – Memento Mori
При Marduk няма компромиси, няма и изненади. Вариантите са или да попаднеш на някаква зверска касапница, или на още по-зверска касапница. Едно е ясно – невредими няма да има. В конкретния случай “Memento Mori” е много по-касапски (разбирай много по-добър) от предшественика си. Но освен да е типичната виелица от звуци, албумът ни показва и експерименталното лице на Marduk, което последно истински чухме в “Wormwood” (2009). Към това, за щастие, добавяме и мелодичността – характеристика на късното творчество на бандата. В петнайсетия си албум шведските легенди са по-свирепи от всякога, а изгледи за изтощение просто не съществуват.
Чуй: Coffin Carol
22. Godsmack – Lighting up the Sky
Godsmack са сред малкото банди, способни да изрисуват житейския си път с музиката си. Понякога е агресивна и суха, друг път пъстра и издигаща, а понякога тези пичаги дори успяват да вплетат двете по начин, който само може да те кара да вдигнеш халба и да викаш “Евала!”. Очевидно това демонстрира майсторлък над музиката, който се доказва албум след албум. Тогава “Lighting Up the Sky” значи е просто поредния връх? Да, но само ако се качиш отгоре с цел да се обърнеш и да видиш всичките други върхове и обрисувания пейзаж. Фактически и носталгически, това издание осмисля целия път на състава до момента. Всеки фен си дължи да го изслуша, както се слуша албум: на хубави слушалки/колони и от-до. Да, не е мега-тежък и няма “I Stand Alone 3” вътре, ама който схване, схване.
Чуй: Hell's Not Dead (не, сериозно, най-добре сядай да слушаш цялото нещо)
21. Avenged Sevenfold – Life Is But a Dream…
Разбираме напълно дългогодишните пуристи, които искат традиционен албум от Avenged Sevenfold, но на този етап американците решават да подходят по-смело и да разместят пластовете на метъл сцената. “Life Is But a Dream…” безсрамно пренебрегва всичко, което групата е издавала до този момент, но и се отклонява и от всички възможни съвременни тенденции. Резултатът е авангарден албум, който дължи много на подхода на Mr. Bungle и Frank Zappa и ще вбеси немалко слушатели. За сметка на това, фантастичните идеи в него ще бъдат оценени от хората с по-отворено съзнание. Имаме нужда от повече групи като Avenged Sevenfold в неподвижния климат на алтернативния метъл.
Чуй: Nobody
20. Legendry – Time Immortal Wept
В Metal World никога не сме подкрепяли самоцелното преживяне на стари клишета, а случаят с NWOTHM сцената – за съжаление – е преобладаващо такъв. Добре че няколкото изключения във въпросната донякъде успяват да уравновесят досадата, предизвиквана от армията епигони. Тази година Legendry правят втора поредна стъпка към утвърждаването си като едни от лидерите на вълната. Осъзнали, че 82-ра все пак е отминала, те съчетават влиянията си с изобилие от свежи идеи в един богат, епичен и хомогенен стил. Пленително носталгичен и майсторски композиран, “Time Immortal Wept” е не само съвършен олдскуул хеви метъл, но и чудесен начин да се запознаеш с вдъхновилите го класики.
Чуй: Time Immortal Wept
19. Currents – The Death We Seek
Леле, тия пичове откриват нови и нови начини да предефинират истински тежкия метълкор! Има множество видове креативност и пъстрота, с които можеш да се сблъскаш в днешната модерната сцена, но това, което Currents правят… просто трябва да бъде изпитано. Самият подход към творческия процес сякаш е цялостен по особено музикантски начин и “The Death we Seek” слага черешката на това твърдение. Но черешката е експлозив, btw. При това: непретенциозен експлозив (от най-опасните!) Само не се вглеждайте твърде много в текстовете, че аман от висококачествени групи с тегави текстове. Ама какво да се прави, като музиката е практически неустоима?
Чуй: The Death We Seek
18. Temperance – Hermitage - Daruma’s Eyes Pt. 2
Тъкмо когато т.нар. модерен метъл бе започнал да се изтърква, Temperance прекроиха идеята му из основи. Докато някогашните им учители Amaranthe все повече заприличват на поп група с по-твърди китари, италианците не спират да обогатяват и разчупват звученето си. “Hermitage – Daruma’s Eyes Pt. 2” е смел концептуален опус с елементи на рок опера – безсрамно мелодичен, порядъчно симфоничен и написан с един подчертано италиански усет към хитовото начало. Оперната певица Kristin Starkey се вписва идеално в тандема на вокалистите Michele Guaitoli и Marco Pastorino, а удачно подбраните гости допълнително разнообразяват това, което бездруго е изключително запомнящ се труд.
Чуй: In Search of Gold
17. Wayfarer – American Gothic
Блек метълът има нужда от групи, които ясно да заявяват откъде черпят вдъхновение, но в същото време и да създават своя, нова концепция, вместо да преразказват до безкрай норвежките основоположници. Такива групи движат жанра напред. Групи като Wayfarer. Тук имаме рядък пример за това, че в блека има място за всякакви култури. Колкото по-различни са те, толкова по-богата става сцената. А когато съответната култура е вплетена в екстремните проявления на музиката с вкус и изтънченост, тогава слушаме “American Gothic” – един от най-величествените американски блек метъл албуми. Няма нужда от политика, достатъчна е само малко уестърн романтика, акомпанирана от познатите на всички студени и режещи, но в същото време завладяващо мелодични рифове.
Чуй: To Enter My House Justified
16. Ville Valo – Neon Noir
Със сигурност ще разпознаете нюанси от звученето на HIM в “Neon Noir”, което е разбираемо, но това не означава липса на еволюция за популярния фронтмен Ville Valo. Соло албумът доказва, че и без подкрепата на познат състав, финландецът умее да изгражда светове не само що се отнася до текстовете, но и до цялостната идентичност на албума. Неговият магнетичен глас въздейства както винаги, а песните звучат вдъхновено и в съответствие с това, което той е правил в миналото, но без да оставят усещането за отчаян опит за повторение на формулата на HIM.
Чуй: Loveletting
15. Baroness – Stone
С всяка изминала година става все по-трудно да категоризираме Baroness в контекста на тежката музика. Въпреки че редица медии ги определят като пост метъл и слъдж, те нямат нищо общо с Neurosis и Eyehategod. “Stone” е първият албум, който излиза от тематичния им цикъл с цветове в заглавията, и първият от десетилетие, записан със същия състав като своя предшественик. За щастие, композиционно записът е по-стегнат и по-директен от “Gold & Grey”, въпреки че успява да подслони повече стилистични изненади една след друга.
Чуй: Anodyne
14. Uada – Crepuscule Natura
Следващото блек метъл попълнение в класацията е дело на американците Uada, които са сравнително ъндърграунд банда, но за кратката си история вече имат три страхотни албума зад гърба си. Четвъртият подред, “Crepuscule Natura”, не прави изключение, дори напротив. Разнообразието на музиката, експериментите с други жанрови елементи и най-вече очевидният творчески прогрес на групата го правят може би най-успешния им запис досега.
Чуй: Crepuscule Natura
13. Enslaved – Heimdal
При Enslaved традиционното никога не е на мода. Дори в по-изчистени и на пръв поглед семпли (да бе) издания като “Heimdal” музицирането е толкова странно, че направо се чудиш откъде да започнеш. Мелодиите са нестандартни и откровено авангардни. Цялостната дължина на албума, а и на самите песни, е по-компактна – нещо, към което Enslaved гледат да се придържат в последно време. Това е още едно доказателство за майсторството им. Малко състави могат за шест-седем минути да предадат такова емоционално разнообразие като съдържащото се в композициите в “Heimdal”. След 16 албума и 30 години на сцената, приятните изненади не спират.
Чуй: The Eternal Sea
12. Saturnus – The Storm Within
Saturnus навлязоха в дуум метъла още с дебюта си през 1997-ма година и оттогава поддържат визията си за това как се прави висококачествена музика, въпреки многобройните промени в състава си. Трябваше да почакаме цели 11 години за “The Storm Within”, но чакането си заслужаваше. Албумът е дълбоко екзистенциален проект, в който мракът се преплита със светлината. Парчетата тук превъзхождат тези от “Saturn in Ascension” и се нареждат достойно до класическия материал на скандинавците, а китаристите Indee Rehal-Sagoo и Julio Fernandez изиграват главната роля с великолепните си китарни рифове и хармонии.
Чуй: The Calling
11. Elvenking – Reader of the Runes - Rapture
Elvenking са всепризнатите крале на фолклорния пауър метъл и този им статут е напълно заслужен. Градената в продължение на над две десетилетия формула на стила им продължава да еволюира в интересни, често неочаквани посоки с всяко следващо издание. Едновременно емоционални и технични, завладяващи и многопластови, песните в “Reader of the Runes – Rapture” са ни повече, ни по-малко от учебник за тепърва навлизащите в жанра. Мрачната фабула увлича със средновековна магия, докато традиционните инструменти и мелодии се преплитат с характерния метъл инструментариум в оптимално равновесие. Албумът държи вниманието на слушателя през всичките си 55 минути и се нарежда достойно до шедьоври като “The Pagan Manifesto” и “Divination”.
Чуй: The Hanging Tree
10. Delain – Dark Waters
Martijn Westerholt е лидерът в Delain, но все пак едва ли някой е очаквал, че групата ще оцелее след напускането на всичките ѝ останали членове и най-вече на емблематичната вокалистка Charlotte Wessels. Оказа се обаче, че май точно това е трябвало да се случи, защото Delain не просто оцеляха, ами и издадоха един от най-завършените си албуми от години насам, а настоящият състав е впечатляващо силен. Може би така е най-добре. Може би просто при някои групи демокрацията не работи. Стига Westerholt да продължава да пише качествена музика, едва ли никой ще е недоволен от едноличното му управление.
9. Beartooth – The Surface
Абе, няма какво да го говорим: за модерни кораджии, това е албумът на годината! Фрашкан с креативни идеи, всякакви възможности за чупене на вратове и паразитни, напевни сегменти! Ама онова, което поставя “The Surface” в класацията, не е просто музикалният майсторлък, а посланието. Този албум показва какво значи да вземеш решението не просто да живееш, а да бъдеш жив. Трудно си е да преминеш през ада, да излезеш победител, пък и да споделиш на света за премеждията си. Такива истории дават надежда, а от това даже и метълите имаме нужда понякога. Ако не си слушал Beartooth до момента, сега си го дължиш!
Чуй: The Surface
8. Shining – Shining
Шведите Shining за пореден път не разочароват феновете на скандинавския блек метъл и издават едно от най-бруталните, но и най-силните си творения досега. Всяка една секунда от едноименния албум е пропита с болка, агресия и непреодолима ярост, които сякаш се изливат директно от сърцето и душата на вокалиста им Niklas Kvarforth. Музиката е осезаемо по-тежка от тази в предишните им записи, а текстовете са едни от най-мрачните, които Kvarforth някога е писал. Категоричен шедьовър, който със сигурност ще остави голям отпечатък в историята на Shining.
Чуй: Allt För Döden (клипът не се препоръчва за хора със слаби ангели)
7. Sulphur Aeon – Seven Crowns and Seven Seals
Със “Seven Crowns and Seven Seals” петимата безименни култисти от Sulphur Aeon стоварват нова доза откровения от бездната върху съзнанията ни. Това не е поредният отличен блек/дет албум, който просто се слуша в името на някакви естетически качества. Напротив, волно или неволно, той се изживява на примитивно, атавистично ниво. В него има нещо, което се спотайва в пролуките между музиката и текстовете – някакъв безформен ужас от звездите, от дълбините, от непознатите и непознаваеми сили, скрити зад баналната маска на ежедневието. Единственото спасение от клопката му е да не се съсредоточаваш върху произхода и природата му, а да го оставиш да премине през теб като природна стихия. Великите древни одобряват.
Чуй: The Yearning Abyss Devours Us
6. Orbit Culture – Descent
Има хора, които разправят, че вече няма място за оригиналност в джангърския джент. На всеки такъв, дето срещнете по празниците, му пуснете по едно парче на Orbit Culture, в частност от “Descent”! Изкуството тук въобще не опира до шумотевици. Едно на ръка, че си иска стабилна доза майсторлък да боравиш с такива величини и да звучи не-ужасно, но и сътвореното от тези момци е повече от блъсканица. Ритмиката тук е някак спиритуална, дори шаманистична, и то по начин, който действително достига до дълбините на душата ти. Някои така и не стигат до прозрения и извисяване, ама то с цялото това куфеене може ли да ги вини човек?
Чуй: Descent
5. Immortal – War Against All
Завръщането на Immortal през 2018-а беше стремглаво, студено, сурово и много агресивно. В “War Against All” Demonaz изпробва по-различен подход. Албумът е балансиран и съчетава всичко любимо в музиката на бандата. На едни места е разказвателен и загадъчен, на други – епичен и мелодичен, а на трети показва зъби, оставящи болезнени белези. Хубаво е, че Immortal все още е активно име въпреки сътресенията в състава. Това е една от малкото формации в блек метъла, които винаги звучат съвременно, без обаче да променят по никакъв начин формулата, наложена от групите от Втората вълна. Рифовете до един чупят глави и просто няма как да си избереш любим.
Чуй: Return to Cold
4. In Flames – Foregone
Още с “A Sense of Purpose” In Flames се отчуждиха от най-лоялната си фен база и оставиха мелодет корените си, за да ги заменят с по-масов алтернативен звук, който им спечели последователи отвъд океана. Предвид този факт, резервите към групата през 2023-та година са напълно разбираеми. За всеобща изненада, Anders Fridén и компания започват нова ера от развитието си, в която успешно канализират енергията от златната си ера в музика, която звучи съвременно. “Foregone” звучи като подарък за феновете, които са проявили търпение към In Flames през всички тези години.
Чуй: Meet Your Maker
3. Overkill – Scorched
Overkill са група, която просто не знае как да разочарова. След четири десетилетия на сцената те все още съумяват да пишат песни, способни да съперничат на най-големите им класики – нещо, което не може да се твърди за колегите им от т.нар. Голяма четворка на траша. Но макар да остават верни на първообраза на жанра, Blitz и компания упорито отказват да се повторят или да играят на сигурно, като този път вмъкват повече ритмово разнообразие и мелодичност в музиката си. Съвместяващ впечатляваща техничност, композиторска зрялост и енергия, с каквато малко млади банди могат да се похвалят, “Scorched” е траш метъл албумът на 2023-та година.
Чуй: Twist of the Wick
2. Katatonia – Sky Void of Stars
Katatonia отдавна надхвърлиха жанровата си принадлежност, но въпреки безспирните експерименти през последните години, успяха да запазят неповторимия си почерк. Днес, в настоящия си период, групата продължава да е величие, просто вече не е конкретно дет-дуум величието от 90-те години. И макар звукът на “Sky Void of Stars” да не е суров и тежък както в ранното им творчество, мракът и меланхолията продължават да са неизменна част от музиката им, само че този път емоцията е поднесена по-философски и естетически по-изтънчено. И достатъчно неравноделно. Изненади, далечни препратки и от време на време погледи назад също не липсват. “Sky Void of Stars” е впечатляващ образец за композиторско майсторство.
Чуй: Impermanence
1. Insomnium – Anno 1696
XVII век не е особено светъл период от скандинавската история. Гладът погубва голяма част от населението, а религиозният подем води до ужасяващ лов на вещици, който приключва с десетки екзекутирани жени. Именно тези мрачни времена и сблъсъкът между християнството и езичеството вдъхновяват деветия албум на Insomnium “Anno 1696”. Впечатляващо е как за толкова време финландската банда така и не е разочарова феновете си нито веднъж, за разлика от сънародниците си Children of Bodom, Omnium Gatherum, Amorphis и Ensiferum, които преминаха през различни етапи в кариерата си. След изключително успешния “Heart Like a Grave” мелодет гигантите продължават да смесват по феноменален начин мелодет, блек и дуум метъл, като този път се прокрадват и фолклорни влияния, оцветяващи музиката в нови свежи краски. Вокалите на Niilo Sevänen продължават да се подобряват с всяко следващо издание, а китарните партии на триото Ville Friman, Markus Vanhala и Jani Liimatainen ни напомнят защо Insomnium са на върха на пирамидата на мелодичния дет метъл не само в страната си, но и в световен план.
Чуй: Lilian
