Kогато говорим за групи от Германия, винаги на първо четене през главата ни минават имената на някои от класиците в осемдесетарския траш метъл. Е, Rammstein и Scorpions са изключение от правилото, но немската сцена по презумпция се характеризира с имена като Kreator, Sodom и Destruction. Днешните герои от Dust Bolt също попадат в безкрайния списък на трашъри, излезли от Бавария.
През 2007-ма година студентите Lenny Bruce (вокали, китара), Flo Dehn (китара), Bene Munzel (бас, по-късно заменен от Тоm Liebing) и Nico Remann (барабани) основават Dust Bolt, чието първо име е Тhe Last. Концепцията на бандата в първите ѝ дни е доста различна от това, което представлява тя днес – момчетата свирят пънк, като дори авторските им творби не са на дневен ред, а кавърите са заели голям процент от сетлиста им. Със смяната на името идва и промяната в стила – малко преди да запишат първото си демо, “Chaos Possesion”, през 2009-а групата подгрява Sepultura, а след като записът им е избран за демо на месеца от Metal Hammer, следва турне със Six Feet Under. Когато подгряваш такива сериозни имена, шансът да те забележи голям лейбъл нараства с всеки изминал концерт. Логичното се случва – Napalm Records подписва с Dust Bolt и през лятото на 2012-а бандата издава дебютния си дългосвирещ албум, “Violent Demolition”, последван от “Awake the riot” (2014) и “Маss Confusion” (2016). Тези два записа изстрелват Dust Bolt на следващото ниво – следва самостоятелно европейско турне, нови концерти със Sepultura, както и участие на фестивали като Wacken и Bloodstock. Четвъртият албум на немците, “Trapped In a Chaos” бе издаден през 2019-а и бе промотиран много сериозно в Щатите заедно с Hatebreed и Testament. Въпреки непрекъснатата градация, продължила 13 години, глобалната пандемия от Ковид сериозно разклати Dust Bolt – Bene Munzel напусна групата, а материалите за новия албум бяха оставени за довършване на по-късен етап.
Така стигаме и до тазгодишното издание на баварския квартет – “Sound & Fury”. Гледайки хронологично дискографията на Dust Bolt, лесно можем да забележим, че това е албумът, отнел най-много време на музикантите: първите три издания са пуснати през две години, четвъртото отнема три, а сегашното – четири. Силно впечатление прави осъвремененият саунд на парчетата. Всяко едно от тях има доста по-мелодични наклонности, в сравнение с ранните композиции на немците. Суровият саунд сериозно отстъпва на по-леки и слушаеми произведения. “Disco Nnection” е прекрасен пример за това, като заглавието определено не лъже – това е диско, изсвирено от трашъри. “Love and Reality” също се отличава с нехарактерен за Dust Bolt саунд. Откриващата “Leave Nothing”, “New Flame”, “Burning Pieces”, едноименната песен, както и закриващата “Little Stone” донякъде се доближават до познатите за феновете на бандата висини, но по-скоро можем да говорим за моментни рифове, а не за завършени композиции.
Да издадеш толкова различна хава без съмнение е нож с две остриета. Позитивите са, че много нови фенове могат да бъдат спечелени с по-лекото и мелодично звучене. Негативите са ясни – Metallica вече са се опарвали от подобни експерименти през 90-те. Само времето ще покаже дали “Sound & Fury” ще достигне върховете на “Awake the Riot” и "Маss Confusion”.
