В последните години е все по-трудно човек да си намери качествен дебютен хеви метъл албум. Да „рефрешне“, дето се вика. Все едно търсиш диамант сред камъни. Но ето на, представям ви един диамант. Все още нешлифован, с недостатъци, но диамант.
Групата е Fatal Fire – германски младежи, свирещи бърз хеви метъл. Може и пауър да го наречем, но не е от голямо значение. По-важното е, че са свежи, че са надъхани и че… зад микрофона е жена. Дамата се казва Svenja Rohmann и дава заявка за доста силно присъствие оттук насетне.
Албумът се състои от осем изпълнения. Началото дава “Destruction”. Сякаш леко плахата първа минута прераства в нещо доста приятно и мелодично, издържано в най-добрите традиции на жанра. “Ashes Remain” продължава идеята, бидейки среднотемпова към бърза композиция с интересна мелодия. Нищо изненадващо, но всичко е издържано и точно както трябва. Песен номер три, “Dawn of Fate”, показва набрани сили, особено вокално. Младата дама има страхотен потенциал. Следва “Crossroads” – среднотемпова резачка, в която барабанистът Till Felden ясно показва, че и за него ще се чува в бъдеще. А след него се разписват и китаристите Tim Kremer и Valentyn Subotovic. Въобще, в това парче всеки от състава демонстрира умения. Това продължава и в “Sea of Damnation”. Тук е интересна неколкократната смяна на ритъма, точно както едно море от проклятия би било с различни по големина вълни. И фамозното китарно соло. Фамозно!
“Meteorites” е шестото изпълнение. Водещият китарен мотив грабва веднага, но въпреки него тази песен сякаш е най-слабата тук. Това се дължи на странно тихите, на моменти дори немощни вокали, които някак се разминават с мелодията. И идва гвоздеят на записа – “Kingslayer”. Парчето има и видео, което може да се намери лесно. Личи си, че групата не е разполагала с голям бюджет, когато го е правила, но поне можем да ги видим – надъхани младежи, които искат да държат хеви метъла актуален. И успяват. Завършваме с “Ardent Wave”. Това е баладично парче, вероятно е нормално да има и такова в дебютен албум. Не е точно „балада“, а по-скоро песен с бавно, вървящо към нормално темпо. Важно е обаче, че я има, защото тук най-добре се вижда какво може всеки един от тази банда и колко потенциал е заложен. Най-музикантската композиция.
В заключение, “Arson” на Fatal Fire не е музикална изненада или някаква пионерска велика творба, но пък е изключително солиден хеви метъл дебют на младежи, които могат да свирят добре. На младежи, които са си „написали домашното“ и определено са наясно с хеви метъл класиките. На младежи с огромен потенциал. От тях зависи дали групата им, която е нешлифован диамант, ще заблести.
