Последните няколко години се оказаха драматични за My Dying Bride. На част от музикантите се наложи да минат през тежки перипетии, а негативните емоции, породени от личните проблеми, едва не доведоха до гибелта на групата. Песните от “The Ghost of Orion” (2020) канализираха мрачните мисли в един малко по-атмосферичен албум, залагащ на дълги интродукции, също толкова дълги епилози и мелодичност, която като че ли отне от дъждовната британска суровост на бандата. “The Ghost of Orion” ни даде забележителни композиции като “Your Broken Shore”, “Tired of Tears” и “The Long Black Land”, но и раздели феновете в мненията им. По всичко личи, че “A Mortal Binding” се опитва да изгради отново мостовете.

Но възможно ли е група с вече 15 издания зад гърба си да угоди на всичките си слушатели? И да, и не. От една страна, My Dying Bride не са известни като кой знае какви експериментатори. Като изключим някои забежки от края на 90-те, британците гледат много-много да не се отклоняват от звука, който ги направи една от най-големите банди в дуум метъла. В същото време обаче съзряването води и до неизбежни промени, нищо че формулата остава ако не същата, то поне максимално подобна. Късният My Dying Bride, този от второто десетилетие на новия век, е пример за стабилност, жесток звук и много добро композиране. Неслучайно редица фенове поставят “Feel The Misery” (2015) редом до големите заглавия на групата от ранните години. Засега именно този запис остава летвата, която британците се опитват да прескочат в последно време. С “The Ghost of Orion” резултатът се оказа противоречив. При “A Mortal Binding” подходът е различен.

В много отношения “The Ghost of Orion” беше повече дуум, отколкото дет. “A Mortal Binding” е точно обратното. Новото издание залага на първична емоция, а познатата ефирна меланхолия този път се поддържа единствено от цигулката на Shaun MacGowan, който през повечето време предпочита нея пред клавирите. От време на време Aaron Stainthorpe удря едно рамо с емблематичния си чист глас в силни попадения като “Thornwyck Hymn” и “The 2nd Of Three Bells”. Изненадващо обаче, фронтменът този път залага повече на харш вокали, които по съвсем очаквано добър начин се вписват при агресивните китарни партии на Andrew Craighan. Ето и още една разлика от “The Ghost of Orion” – в “A Mortal Binding” по-впечатляващите композиции са по-тежките. Страхотно е, че след толкова години на сцената, все още можем да чуем от My Dying Bride песни като “Her Dominion” и “The Apocalyptist”. Във втората мистър Craighan е надминал себе си и, без да се впускаме в излишни преувеличения, е написал един от най-силните рифове в дискографията на My Dying Bride – сериозно постижение, предвид броя на албумите им.

“A Mortal Binding” не успява съвсем да достигне върховете на “Feel the Misery”, но в него има много какво да се чуе. С оглед на мистериозните драматични събития около My Dying Bride през последните месеци, това би могло да бъде и един великолепен завършек на една титанична кариера. Разбира се, силно се надяваме да не се стига до там, ситуацията около бандата да се стабилизира и музикантите да продължат да създават безкомпромисно качество още години наред.