Brittney Hayes е едно от съкровищата на съвременната метъл сцена. Освен феноменална певица, тя е и рядко интелигентен човек, начетен в научната фантастика и надарен с удивително въображение. Затова и не е чудно, че предвожданите от нея Unleash the Archers се утвърдиха като майстори на концептуалния албум и една от най-самобитните пауър метъл банди за последните 15 години. Това обаче е статут, който непрекъснато трябва да се защитава, и канадците правят тъкмо това в шестия си дългосвирещ труд.
“Phantoma” изследва актуалната тема за изкуствения интелект, наред с моралните и екзистенциални въпроси, които тя неминуемо поражда. Като например: къде минава границата между машинния и човешкия ум? Докога нашите дигитални деца биха вършили покорно функциите, които сме им вменили, и дали не следва да се ползват със същите права като нас, щом веднъж са се осъзнали? А ако един ден наследят Земята от нас, дали ще усвоят и нашите пороци: жажда за власт, корупция, потисничество над инакомислещите и т.н.? Това е светът, в който лирическата героиня, сервизен андроид Phase 4 / Network Tier 0 - Model A, започва пътя си в търсене на истина и справедливост.
В стилово отношение, “Phantoma” наследява и задълбочава тенденцията от предшестващия го “Abyss” за все повече синтезатори и електроника в музиката, както и за известно олекотяване на звука. Това вероятно ще разочарова малцината, които все още се надяват групата да направи някакво изненадващо завръщане към своите мелодет корени, но истината е, че тя отдавна ги надрасна в името на една много по-богата и – нека сме честни – по-интересна фраза. Тук отчетливи синтуейв мотиви се преплитат с характерния за състава техничарски пауър метъл по съвсем органичен начин в десет парчета, написани, аранжирани и изпълнени с изключително умение.
След нетрадиционното квази-прог въведение с “Human Era” Unleash the Archers веднага удрят с двете най-хитови песни в записа: “Ph4/NT0-mA” и “Buried in Code”. “The Collective” и “Ghosts in the Mist” разнообразяват атмосферата с харш вокали и по-твърд инструментал, докато доминираната от осемдесетарски клавири “Gods in Decay” предизвиква приятно носталгични тръпки. Най-голямата изненада идва в лицето на “Give It Up or Give It All” – олдскуул поп балада, поръсена с щипка театралност а ла Avantasia и разкриваща неподозирани аспекти в пеенето на Brittney. “Green & Glass” възкресява класическия дух на Helloween с жизнерадостното си препускане, а за финал закономерно са оставени героично-трагични композиции като “Seeking Vengeance” и “Blood Empress”. Получаваме изобилие от химнови припеви, запомнящи се мелодии, зверско свирене и голямо ритмово разнообразие – все белези на един първокласен албум.
“Phantoma” е за Unleash the Archers това, което бяха “Turbo” за Judas Priest и “Projector” за Dark Tranquillity – труд колкото експериментален, толкова и зрял, разчупващ установената стилова рамка на групата и разкриващ пред нея широки нови хоризонти. Да, той не достига нивото на великолепния “Apex”, но се отличава със собствен характер, стимулира интелекта и ангажира емоционално. А това, че влиза все по-дълбоко под кожата с всяко следващо слушане, вече е напълно очаквано.
