Добър ден, тук не се занимаваме с глупости. Същото прави и едноименният албум на Combichrist, който най-накрая се появи, след периода от “твърде дълго”. И траклистът просто почва (без “за”). Интро? Пф. Не. Тук не си говорим глупости.

С продължителност от час и половина, в което е включено и последното ЕР на aggrotech джотуните в цялост, тоя албум можеше да го очакваме и по кината. Но дори без образ и картина, съдържанието тук е достатъчно впечатляващо. Ама често така стоят нещата, когато си наясно с това кой си и какво представляваш. А пичагите от Combichrist определено са си отговорили на този въпрос.

Голяма промяна в подхода на състава беше да започнат да записват музика така, както я изпълняват на живо: с много метъл. Сериозно, половината им дискография няма нищо общо с това, което се случва на сцена (и ако не става ясно, на живо е феноменално по-мощно). И тук положението е баш такова.

Обаче подходът е разумен: налице е умерен микс от техно в облицовката на метъл и метъл с техно примеси. На повърхността, Саше, е лесно човек да си каже, че тези две неща са същите, но когато слушаш музиката, е повече от ясно кога барабаните губят своето чаровно, аналогово несъвършенство в услуга на общото дело: парчето.

Иначе, ако на този етап е нужно да обяснявам “що е то Combichrist и има ли почва у нас”, мисля че е твърде късно, така че нека затвърдим само същественото. Най-ценното качество на проекта е запазено: суровината на всичко, в най-артистичния смисъл на думата.

Налице е завидно звукарския звук, защото по друг начин просто няма как да се опише на човешки език. В няколко парчета се усещат значителни разлики във величините на траковете, но такива неща не се случват на хора като тези без да искат, така че по-скоро смятам, че на мен ми е убягнал смисълът.

Албумът е политически ангажиран, социално зареден и неизменно рязко антифашистки, точно както трябва да бъде. И ако това не те кефи, не мисля, че групата би искала да им слушаш нещата, пък аз не бих искал да ми четеш и текстовете.

Та, къде е новото? Ами, ако тръгнем да разтягаме локуми в услуга на този въпрос, изцяло пропускаме смисъла на едноименния албум (когато го има и не е просто ребрандинг). Да, на места усещаме по-силно вдъхновението от, примерно, Девет Инча Нокът, и това не се беше случвало отдавна, ама това не е и целта. Мисля, че просто това е то Combichrist в днешно време. И е много яко.

А пък след албума има и втори диск с 33 минути ембиънт инструментали, които неминуемо разказват някакъв хорър наратив, защото ме удариха право в червата. И без съмнение това е била целта.

Аз съм принципен човек и се старая да бъда максимално обективен, когато пиша за музика. Не съм тъп и си давам ясна сметка, че моите предпочитания не са равнозначни с качествата на един запис. Но този път ще си позволя да съм субективен и да ви споделя нещо.

“Northern Path” е новата ми любима песен на Combichrist, пък и застана сред любимите ми въобще. Според моето определено нескромно мнение, ако искате да чуете нещо наистина уникално, то може смело да цъкнете тук и да чуете парчето. Смятам, че звукът, конструкцията и темата ясно подчертават всичко, което проектът отстоява. Нещо повече, това се случва по един интимен начин, който рядко чуваме или виждаме от Andy & Co(mbichrist). Мисля, че тази песен почти никога няма да я чуем на живо, но пък дано бъркам.

Дори през 2024-та година изводът е същия: Combichrist са си Combichrist и Combichrist са истински джотуни. Никога не пропускайте да ги чуете на живо. Ако преди това не сте разбирали защо хората ги обичат, то след концерта ще ви е ясно като летен ден.