Малко са групите през последните 30 години, които са били толкова смели в творческо отношение, колкото Anathema – име, чийто напредничав дух се превърна в еталон в рок музиката. С богата дискография, която едновременно провокираше и запленяваше, британските ветерани имаха рядката способност да раздират душата ти и след това да я изпращат директно в космоса.
Когато през 2020-а година Anathema сложиха край на своето съществуване, никой не се съмняваше, че братята Cavanagh евентуално ще намерят начин да създават нова музика. Тази година това се случи. Новото арт-рок начинание на Vincent – The Radicant – издаде дебютно EP, докато Weather Systems на Daniel предлага като че ли най-прякото продължение на внезапно прекъснатия път на Anathema.
Съставен от песни, които някога са били предназначени за следващия албум на Anathema, “Ocean Without a Shore” е зареден със същата вихрушка от емоции, която феновете винаги са харесвали в творчеството на Daniel Cavanagh. Сега, в сътрудничество с талантливия Daniel Cardoso, който свиреше на барабани в “Distant Satellites” и “The Optimist”, фронтменът продължава да създава разпознаваемата магия – градящи се композиции, често кулминиращи в един от онези катарзисни моменти, за които помниш къде си бил и какво си правил, когато си ги чул за първи път.
“Ocean Without a Shore” безпроблемно съчетава атмосферични синтове с модерна електроника, красиви вокални хармонии и шугейз китари. В много отношения парчета като “Synaesthesia”, “Untouchable Part 3”, “Still Lake” и заглавното “Ocean Without a Shore” звучат като логичното продължение на търсенията на Anathema от последните им издания, като същевременно отразяват и деликатната красота на соловия албум на Cavanagh, “Monochrome”. Като представител за съвременния прогресив рок, “Ocean Without a Shore” държи много високо ниво.
В крайна сметка, името на обложката няма голямо значение в този случай. Daniel Cavanagh грижливо е развил тези песни, а Weather Systems служи като подходящ канал те да достигнат до нас. “Ocean Without a Shore” е храна за душата – едно много очаквано завръщане, може би най-доброто за годината. За дългогодишните почитатели на Anathema тук има достатъчно носталгичен материал, но това е запис, който ще въздейства на всеки любител на емоционалната музика.
