Ревюта
Група: Epica
Албум: Aspiral
Автор: Killer Rose
Април, 2025

В скорошно интервю Simone Simons описа “Aspiral” като албум, който “добавя няколко нови елемента, но също така се връща към корените на Epica”. Това изказване неизбежно предизвиква размисъл, тъй като фразата “завръщане към корените” често се използва от групи, които правят опит да коригират посоката си след експерименти, приети със смесени реакции от публиката. В случая на холандската банда обаче подобна интерпретация не отразява творческата им траектория. В по-късния си период те не само затвърдиха идентичността си, но и издадоха едни от най-добрите си творби. От въвеждането на по-екстремни елементи през изследването на по-смели прогресив структури до мащабното използване на оркестрации и хорови пасажи, Epica винаги са демонстрирали растеж, а не загуба на посока. Това повдига въпроса: какво точно означава “връщане към корените” в контекста на “Aspiral”?

Основна характеристика на записа е обръщането към по-директно и мелодично звучене. Тази промяна е очевидна още от откриващата песен “Cross the Divide”, която разчита основно на хитов припев и опростена ритъм секция. Оттам нататък “Aspiral” постепенно се завръща към характерната за Epica звукова палитра. Изпълнения като “Arcana” впечатляват с монументални хорови аранжименти, мрачна атмосфера и кулминационни изблици от страна на Mark Jansen. Особено внимание заслужават и четирите композиции със заглавия, включващи тире, сред които се откроява продължението на сагата “A New Age Dawns”. Тези по-дълги парчета служат като най-директните проявления на прогресив страната на състава.

“Aspiral” уверено се вписва в добре познатата вселена на Epica, запазвайки онези белези, които са утвърдили бандата като един от водещите гласове в симфоничния метъл. Той носи познатото авторско самочувствие, което феновете очакват, но в същото време предлага и изненадващи промени в структурата, които нарушават утвърдените шаблони. Още от първите секунди прави впечатление липсата на типичната оркестрална увертюра. Финалът също изненадва – вместо очаквания разтърсващ епос, записът завършва с деликатна балада. Тавата сякаш умишлено се стреми да кондензира основните характеристики на стила на Epica в по-достъпна и компактна форма. Това създава усещането, че “Aspiral” може би е замислен като своеобразен “наръчник” за нови слушатели. Подобен подход обаче има и своите ограничения: на моменти се усеща като че ли групата е наложила сама на себе си определени рамки, които възпрепятстват мащаба и по-смелите експерименти, присъствали в най-силните моменти от предишните им трудове.

“Aspiral” създава ясно усещане за преходност. Това е първото издание на Epica, което съзнателно избягва типичната за тях сложност, заменяйки я със забележима умереност. Подобно решение неизбежно поражда въпроси относно посоката, в която групата ще поеме занапред. Разгледан в контекста на предходните мащабни и концептуално богати албуми, “Aspiral” не е крайно разочарование, но изглежда като крачка назад.

« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Danny Carey
Пълна скука. Едва изтърпах албумът да свърши. Симоне Симънс има страхотен и разпознаваем глас, но в музиката на Епика няма нищо свежо от години. Все едно слушаме вариации на едно парче.