Не, бе, сериозно. Кажи честно, Калитко: кой умник реди траковете по новите албуми, дето излизат? Някакъв партиен деец ли е, че го пазим? Или пък скрит гений някакъв, прото-андроидско копие на Елън Мъск? Защото, от мен да знаеш, не става.

Този албум да почва с който и да е трак, различен от третия (линкнат по-долу), е престъпление. А подборът на синглите пък хептен ме обърква. “Unbound” сигурно е едно от най-generic metal парчетата, записвани някога. Тия хора слушат ли тежка музика? А Machine Head слушали ли са? Тая групата, с брадатия пич, който си описва музиката като “яко пещерняческа”?

К’во е това ембиънт интро в началото? За какво е там? Защо парчето “Dustmaker” съдържа някои от най-яките идеи на състава и е кретеноиден речитатив?! Кой бе? Кажете ми кой ги взима тия решения и кой му е дилър?

То не са майтапи, ама и тия работи настрана: “Unatoned” беше обречен от самото начало, а с издаването на първия сингъл, някъде в далечината се чу и първата копка. Предшественикът му, “Of Kingdom and Crown”, беше тотален шедьовър и е единствената причина да се вълнувам за Hills of Rock 2025. Нещо повече: продължава да ми се слуша предшественика, дори когато слушам новото издание.

В него албум има три вида тракове: яки, джангър, и джангър, дето става за фонов шум. Няма да ти правя разбор по таблица, но ще карам по фактите: не е лош траклистът. Просто е много тегаво, когато предният е бил тотален чук и очакванията са в космоса. Парчетата звучат прилично, а дори и по-скучните сред тях стават за куфеене.

Други се открояват, ама някъде там в сърцевината има една кухост, която остава незапълнена. И това е, защото вече ни показаха на какво са способни при наличие на максимално вдъхновение. Някои от тези песни звучат като отпаднали от предходни издания, а други бият толкова на балади, че ги скипнах още на първо слушане (това принципно не си го позволявам).

Трети пък ги слушам и ми напомнят на друга музика. Я от тая група, я от друга. Не че е лошо, ама не се чувствам ангажиран, като слушам “Unatoned”. Често си казвам: не очаквах. Много бях надъхан за това издание. При все обзора на обективните причини, че няма как да е вторичен трус, пак се надявах на повечко тракове, които да се нанесат в ума ми и да заживеят там, без да плащат наем.

Ама е на: як риф, рязко спираме, пеем тихичко с някакви мътни ефекти на фона някакво обработено пияно. Що ве? Да се чуди човек само машината ли остана, или само главата. Сигурно е главата, защото имаме бая засилено присъствие на един от любимите ми похвати: като не знаем какво правим, пишем вътре “Ааа”, “Ооо” и до каквито други гласни имаме достъп, и после ще го оправим в пост-а. Нали?

Така ли бе, Калитко? Я кажи?

За наратив и да говорим, малко ми идва форсирано. Обложката лъже, че има нещо общо с предходното издание, ама не ми звучи така. Иначе, с ръка на сърце: материалът вътре си звучи достойно, с някои дребни забележки към наслояването на вокалите, ама ние тука идваме метъл да слушаме, все пак.

Абе, я иди си купи, моля ти се, “Of Kingdom and Crown” на винил, по 50 лева е. А тия да посмеят да не отворят със “Slaughter the Martyr” лятото, и ще ме четете по вестниците.