Американската деткор банда LORNA SHORE пусна официално видео към парчето "Glenwood". То е част от петия им албум, "I Feel The Everblack Festering Within Me", издаден на 12-и септември от Century Media Records. Режисьор на клипа е Dylan Hryciuk, а ето какво казва за него вокалистът Will Ramos:

"Отдавна се каня да направя тази песен. Когато бях тийнейджър, аз и баща ми не бяхме в добри отношения. Имахме безброй конфликти и в крайна сметка стигнахме дотам, че не си говорихме в продължение на много, много години. В тийнейджърските си години и в началото на двайсетте написах песни за него и за разочарованието ми, но нищо не ми помогна да запълня празнината, която чувствах вътре в себе си. Имаше твърде много смесени емоции. С времето осъзнах, че въпреки гнева ми, всичко, което наистина исках, беше да се върна в дома, в който израснах. Заради това реших да почукам на вратата му и да опитам още веднъж да се свържа с него.

"Glenwood Ave" беше името на улицата, на която съм израснал. Спомням си как баща ми винаги ми казваше: "Аз съм дървото, ти си клонът." В деня, когато видях баща си (за пръв път от кой знае колко време), бързо осъзнах нещо. Той вече не беше човекът, когото помнех. Беше остарял, с бръчки и побеляла коса. Дървото, край което бях израснал, вече го нямаше. Къщата вътре беше същата, както я помнех, но по-стара, по-прашна; усещането беше странно. Докато за мен времето летеше, същото се случваше и с баща ми. А аз, докато все си тръгвах, никога не се замислих колко време всъщност е минало. Прекарах младостта си толкова горделив и упорит. Никога дори не съм си помислял, че докато аз остарявам, остарява и той. Имах безброй възможности да оправя нещата, но не бях достатъчно смел, за да го направя. А сега никога няма да мога да върна това време. Исках да уловя това чувство, когато написах песента. Единствената ми надежда е, че когато хората чуят "Glenwood", ще се замислят за собствения си живот и за хората, които са отблъснали, и да се попитат: "Наистина ли си струва да бъда обиден толкова дълго?" Вярвам, че всичко, което наистина искаме, е да се върнем на онова специално място – мястото, където носталгията побеждава травмата; мястото, което можем да наречем дом."