В бинго картата ми за 2025-а имах доста храбри предвиждания, но сред тях определено не присъстваше “Sabaton ще ми дадат парче за Дракула”. Самото твърдение ме развълнува по онзи особен начин, способен да осмисля цели периоди от живота ми. Само дето парчето е в албума. И тоя албум е един такъв вкризен, че не знам как да го приемам.

Шведите гръмко заявяват, че с това издание за тях започва нова епоха. Това сме го чували и преди, така че навлизам в конкретиката. На първо време, вече всички заедно ще пишат парчетата, като всеки член ще може да взима креативен превес. Че досега не е ли било така? Нали сте група? Задръжте я тая мисъл в кеша за по-късно, когато обсъждаме, че практически разлики в звука няма. А на второ място: нов лейбъл в лицето на Better Noise Music. Ако тука има някакъв дълбок lore, не мога да го открия, но признавам че е изключително странно логото на Sabaton да не стои до това на Nuclear Blast.

Стига толкова за обстоятелствата, дайте да си поговорим за музиката. Ами, много ми е странно да слушам Sabaton как ми пеят за християнство, вяра и тамплиери, Настрадине, ама опряхме и до тук. Добрата новина е, че това е само момент, а не статукво. “Legends” е най-пъстрият урок по история от бандата до момента. Траклистът побира в себе си исторически фигури, които си струва да познаваме и помним, сякаш от цял свят. Е, текстовете са хиперболизирани спрямо реалността, ама това е съвсем в стила на марката.

От друга страна, в музикално отношение резултатът е малко странен. На моменти се усещат прогресии и мелодии, които са некомфортно близо до такива от вече известни хитове на същия състав. Но това не е нещо ново и ме притеснява друго: чисто културно нещата се разминават стабилно. Тук влизаме в субективна територия, защото повечето хора нито мислят какво слушат, нито въобще разбират какво им се говори, та на същите няма да им направи впечатление. Но нека ви обясня какво ме дразни.

Предвид различните епохи и региони, които този труд изследва, очаквах повече звуково разнообразие, съобразено с различните световни култури. Вместо това, всичко е изпълнено през призмата на типичната Sabaton-ска палитра. Само по себе си това не е лошо, а феновете направо ще са в екстаз. В някои случаи дори е хубаво, защото темите на парчетата – като това за Наполеон например – се вписват в изградения стил на групата. Ама предвид гръмките слова за навлизане в нова епоха, мисля, че можеше да се направи опит да се надскочим.

Липсва почти всякакъв опит да се вплете някоя мелодия, типична за дадена култура, което си е тотална пропусната възможност. Когато пък присъства такъв опит, той е просто нелогичен, както например в песента за Дракула. В нея имаме ориенталски елементи, но – предвид историята, която уж е на почит – същите принадлежат на враговете на лирическия герой. Ситуацията ми мирише малко на кофти проучване, а не на отдаване на качествена чест. Същото е положението с песните, вдъхновени от истории, произлизащи от Япония и Египет. Доста европейско от тяхна страна, нали?

Ей, сетих се за една притча. Немецът си върви по една улица и вижда красиво цвете. Решава да го откъсне и да го сложи във ваза в дома си, така че да може да му се радва всеки ден. На следващия ден забравя за него и си го спомня едва когато е изсъхнало и трябва да го изхвърли. Японецът пък когато съзрял такова цвете, запомнил къде се намира. Връщал се да го полива от време на време и един ден с радост открил, че вече цветята са множество. Тука има нещо.

Ама ние сме метъли и нас не ни интересуват такива философски глупости, нали? Я да ви кажа на вас дали се пее и търчи качествено на тия парчета. Да, със сигурност. Sabaton са ви дали предостатъчно възможности за викане, скандиране, тичане и дори яздене за по-креативните от вас.

В прав текст: не всяка песен тук ми е любима. Даже, ако трябва да съм честен, май никоя не ми стана любима (пък запомних няколкото, които никога вече не искам да слушам). Но за състави като този това не е нещо нетипично: всички отиваме, за да си чуем любимите хитове (или тези, асоциирани с регионалната ни култура), и изпълнителите са напълно наясно с това.

Откъм звук: всичко е чук, при все смяната на лейбъл. Чисто откъм музикални качества е невъзможно да изпитваш негативни емоции тук. Ако не си културно-дребнав като мен, ще останеш адски доволен от “Legends”, а дори и да си като мен, ще уважиш поредния опит на Sabaton да образоват днешната младеж. Не, че вече не установихме, че същите не се влияят от такива размисли и страсти, ама нищо – пишем “Отличен 5.50” за мотивация и закриваме, че вече стана време да си поливам цветята.