Истинското майсторство в изкуството често се познава не по изобилието от използвани техники, а по умението да се създаде дълбоко въздействие с минимални средства. Тази естетика на краткостта изисква виртуозно владеене на занаята – творецът трябва да познава толкова добре своя език, че да може да отсее всичко излишно и да остави само същественото. На фона на повсеместно сетивно пренасищане и информационен шум, способността да кажеш много с малко е не просто стилистичен избор, а философия на уважение към възприемащия – доверие, че той сам ще довърши картината със собственото си въображение и преживяване.

В този контекст едно от най-хубавите неща, случили се в метъл сцената напоследък, е, че Mike Lamb и Heike Langhans се намериха през 2020-а година. Още дебютният им труд заедно под името Light Field Reverie бе свидетелство, че толкова силен творчески дует е рядкост, която следва да ценим, а последвалите им издания като Remina само затвърдиха това впечатление. В “The Silver Sea” те продължават да развиват безподобния си стил: богатство от призрачни оркестрации и наслагващи се хармонии; бавно разгръщане на парчетата; неподправена емоционалност както в инструменталите, така и във вокалите.

Също като в “Strata”, и тук личи дълбоко некомерсиалният, дори нишов характер на проекта. Това не е музика, създадена с идеята да продава милиони копия, да влияе на мейнстрийма или да печели награди. Напротив, тя извира директно от душите на създателите си – болезнено искрено откровение, в което всеки тон звучи като съкровен спомен, а всяка пауза се усеща като мълчание между двама души, които се разбират без думи. Ако много държиш на етикетите, вероятно би могъл да наречеш случващото се тук меланхоличен готик/дуум метъл с ембиънт елементи, макар и това да е доста бедно определение за магията на Remina.

Обложката и заглавията на песните навяват неизбежни научнофантастични асоциации, отговарящи на космическия нърдовски уклон на състава. Още откриващата “Trust No One” ни потапя в наситена атмосфера на самота, замечтаност и обречена романтика, която не спира да се трансформира и да еволюира във все по-интересни и вълнуващи форми до края на записа. Ефирни клавири и електроника се преплитат с разложените рифове на Mike, перфектния глас на Heike и хипнотичните ритми на Shayne Roos в пространни, изследвани в пълнота музикални пейзажи.

Композициите са наглед праволинейни и непретенциозни, но някаква неустоима гравитация те кара да се връщаш към тях отново и отново, докато не се изгубиш в пластовете им като в мъгла, която отстъпва бавно, за да разкрие нови детайли след себе си. На четвъртия или петия път започваш да осъзнаваш, че не просто слушаш поредния великолепен албум, а участваш в нещо далеч по-интимно – своеобразен ритуал на съпреживяване, в който границите между автор и слушател се размиват.

“The Silver Sea” е труд, който не настоява за вниманието ти, а го заслужава тихо, с достойнството на изкуство, родено от любов, болка и съзерцание. В свят, в който всеки крещи, за да бъде чут, Remina шептят, и именно затова гласът им отеква толкова дълбоко.