
Bendida продължават борбата си за налагането на симфо/пауър метъла из родния ареал. Пет години и половина след “First of the Heroes”, бандата се завръща с трето дългосвирещо издание. Не са нужни много слушания, за да установиш, че съставът е узрял – както композиторски, така и музикантски. Израстването е очевидно: също като предшественика си, “Elysian Fields” е изключително амбициозен и интелигентен труд, но този път това не е за сметка на неговата достъпност.
Звукът тук е очаквано богат и многопластов. Включването на автентични инструменти като цигулка, флейта, валдхорна, виолончело и виола да гамба придава на музиката подчертан оркестров колорит, който я издига на световно ниво. Съчетанието между класическа елегантност и експлозивна метъл енергия е постигнато с фин усет – всяка партия звучи на място, без да натежава или да изглежда самоцелна.
Още с откриващите тонове става ясно, че Bendida се стремят към цялостно внушение, а не просто поредица от песни. Героичните хорове в духа на Therion, виртуозните неокласически сола на Вини Атанасов – може би най-техничния български китарист понастоящем – и качественият звукозапис, който осигурява толкова нужния баланс между инструментите, превръщат албума в завършено произведение. Стилът на групата би спечелил от малко повече вариативност в женските вокали, но дори сега изпълненията звучат забележително обиграно и хомогенно.
Сред акцентите е дуетът между Кремена Николова и неповторимия Fabio Lione, превръщащ изящната симфонична балада “Fire and Ice” в един от гвоздеите на записа. “Witch and the Bishop” – може би най-нестандартната композиция тук – демонстрира прогресарски подход, който ни превежда през неочаквани джаз мотиви, преди да избухне в типично пауър метъл препускане и впечатляващо бас соло. В контраст динамичната “We are going to War” залага на отчетливи фолклорни влияния, щипка Manowar и много батално настроение, което ще спечели почитателите на епичния метъл.
“The Golden Dragon” и заглавната пиеса са разнообразени от квази-блекарски изблици, напомнящи на онова, което Rhapsody правеха навремето в парчета като “When Demons Awake” и “Aeons of Raging Darkness”. “The Wheel of Time” вика асоциации с многоликата фраза на Epica, докато “The Swan Queen” предлага елегантна вариация по Чайковски. Кулминацията идва с величествената “God of Thunder”, съчетаваща целия арсенал на състава: редуване на изобилие от теми, убийствени китарни партии, мощни бластбийтове и харш вокали.
“Elysian Fields” е колкото изискващо, толкова и даряващо преживяване. Независимо дали си почитател на Bendida или на жанра им, музиката им не оставя място за безразличие. С третия си албум бандата прави огромна стъпка напред и достига категоричен връх в българския симфоничен пауър метъл, доказвайки, че у нас той има не само бъдеще, но и сериозно настояще.

