Ревюта
Група: Shining
Албум: 8 ½ – Feberdrömmar i vaket tillstånd
Автор: Alice
Ноември, 2013

По-малко от година след появата на “Redefining Darkness” шведските блек метъли Shining, предвождани от небезизвестния, винаги облян в кръв психопат Niklas Kvarforth, издават девети (или може би осми и половина?) студиен албум – “8 ½ – Feberdrömmar i vaket tillstånd”. Той за (не)щастие притежава силата да възвърне злите усмивки на всички фенове, разочаровани от “Redefining Darkness” - най-разчупеният, но и най-труден за възприемане албум в досегашното творчество на групата.

Новият - и отчасти стар - запис на Shining, “8 ½ – Feberdrömmar i vaket tillstånd” (в превод “Трескави сънища наяве”) представлява компилация от стари, нови и неиздавани досега парчета с участието на петима блек метъл титани, и по-точно – Famine от Peste Noire; Attila Csihar от Mayhem; Pehr Larsson от Alfahanne; Gaahl, познат от Gorgoroth, God Seed и Wardruna; и последен, но не на последно място – Maniac, бивш член на Mayhem и настоящ на Skitliv. Освен разнообразните вокали, в албума присъстват и презаписани бас и китарни партии, както и клавирни мелодии, дело на Lars Fredrik Fröislie, допринесъл за депресията в “VI: Klagopsalmer”.

“Terres Des Anonymes”, изпълнена от Famine, е подобаващо начало на трескавата диаболична феерия, възраждаща у слушателя типичното за деветдесетарския блек метъл настроение или по-точно - липсата на такова. “Szabadulj Meg Önmagatól” от своя страна дава достатъчно поле за изява на великана Attila Csihar, който с лекота хваща всички ни и ни запокитва в сърцето на самия Ад. След него Even Pehr Larsson развежда слушателя из покритата в пепел и обвита със страдание пустош, наречена “Ett Liv Utan Mening”. Добре позната от албума “Angst”, “Självdestruktivitetens emissarie” приема различен, но все така потискащ и изпълнен с див ужас облик в изпълнението на Gaahl. “Black Industrial Misery” отвежда до кулминацията на албума, където Maniac, личен приятел и колега (-психопат) на Kvarforth от Skitliv, прави на пух и прах всичко позитивно и красиво на света. Самият Niklas спуска завесите на представлението с препратката си към компилацията на Shining от 2004-та година с песента “Through Corridors Of Oppression”, като ни показва кой всъщност ръководи парада.

Мрак, болка, разяждаща самота, ужас и жестокост – това е светът на Shining. “8 ½ – Feberdrömmar i vaket tillstånd” доказва, че без значение от вокалите и броя отминали години, музиката на шведите и уникалният композиторски гений на Kvarforth винаги ще могат да говорят - дори и без думи. И те казват само едно - не се страхувайте от кошмарите... по-страшни са сънищата наяве!

« Обратно
Коментари   Коментирай!
от A.R.
Много добра работа, Alice!