Metal Church са една от емблематичните банди на 80-те години, които оставиха забележим отпечатък върху лицето на американския хеви, траш и пауър метъл. След редица катаклизми, разформирования и реюниъни, те се завръщат със силен нов състав и десети студиен албум, озаглавен “Generation Nothing”. Kurdt Vanderhoof - основател, китарист и главен двигател на групата - разкри подробности от лагера на Metal Church, наред с някои интересни наблюдения върху проблемите на съвремието…
Новият ви албум звучи доста класически, без да е носталгичен, а същевременно има и чудесен модерен звук. Мисля, че точно този контраст е сред най-силните му качества.
Много ти благодаря! Самите ние сме изключително доволни от този албум и се надяваме и другите да бъдат.
Как беше създаден “Generation Nothing”? Отново ли го написахте двамата с Ronny Munroe?
С Ronny написахме заедно текстовете на няколко парчета, а той написа сам музиката за две от тях. Всичко останало е мое дело. Този път някак си бях по-ентусиазиран и това ме накара да се включа много активно в писането, не го бяхме решили предварително. Ronny нямаше проблем с това, че дадох повечето идеи за албума, а и той свърши доста работа.
Какво те мотивира в композирането този път? Умишленo ли е завръщането към корените на Metal Church?
От голямо значение беше фактът, че се преместих обратно в малкото градче в щата Вашингтон, където израснах. Дори ремонтирах къщата, в която живеех някога. Много от идеите в новия албум, особено в текстовете, дойдоха от живота в този град. Навремето той се славеше със своя дърводобив, но тази индустрия днес е практически мъртва там. Същото се отнася и за добива на риба. С идването на Walmart замря и всичкия дребен бизнес, така че този нещастен град е мъртъв – нищо не е останало от него. За мен беше много странно и потискащо да се завърна там и това определено повлия на настроението в албума. Заглавието му беше провокирано от всички млади хора в моя град, които нямат почти никаква надежда. От друга страна то се отнася и до цялото съвременно поколение, което е толкова пристрастено към виртуалната реалност, че не се интересува от нищо съществено. Когато аз бях хлапе, след училище излизах да се видя с приятели, а днес децата направо сядат с пакет чипс да играят видеоигри. Особено в Америка това е масово. Когато аз бях в гимназията, имах какви ли не интереси – с приятелите ми се учехме да свирим, имахме цели и амбиции… Новото поколение е страшно ощетено.
А какво вдъхнови всички тези олдскуул рифове и мелодии?
Когато се събрахме отново и започнахме да работим по новия албум, реших, че всичко това би имало смисъл, само ако го издадем самостоятелно, чрез наш собствен лейбъл. Това направи целия процес много по-вълнуващ, забавен и примамлив, защото този път имахме пълен контрол. Този ентусиазъм личи и в музиката. Аз винаги съм писал с идеята да има нещо запомнящо се и мелодично в песните ми – дори едно парче да е тежко и мощно, все пак трябва да е достатъчно музикантско. Предполагам, че някои хора не харесват това, защото не е достатъчно тежко за тях, но единствено така умея да пиша. Затова и се завърнах към олдскуул звученето – използвах същия подход, който имахме още като хлапета. Класическите влияния, които чувате, са просто любимата музика на хората от моето поколение. Никога не съм имал за цел този албум да е иновативен, исках само да напиша добри метъл парчета.
Но вие все пак бяхте иновативни тогава, когато имаше значение.
Да, това беше нашето време да направим нещо оригинално, но днес не бих се опитал да променя стила на бандата, защото го харесвам такъв, какъвто е. Когато промените станат повече, целият звук спира да ми допада. Предпочитам да го оставя на младите, хаха.
Какво е да продуцираш собствената си банда? Можеш ли да си доволен от резултата?
До известна степен да, но когато някой влага такива усилия във всеки дребен детайл на даден продукт, накрая той винаги чува това, което не е наред. Казва си, че някой момент е трябвало да се доизпипа, а друг направо да бъде презаписан… Това никога не си отива, но трябва да призная, че от всички продукции, върху които съм работил, тази ми носи най-голямо удовлетворение. Когато работя по един албум на Metal Church, аз влизам в много роли – композирам музика, пиша текстове, записвам демота, продуцирам, смесвам и мастерирам албума, после се занимавам с обложката и т.н. Много е трудно да погледнеш всичко отстрани и да си обективен, затова разчитам на останалите от бандата да ми бъдат коректив. Въпреки, че съм отговорен за по-голямата част от музиката, всички в състава имат своя смислен и значим принос.
Както вече спомена, имаш свой лейбъл - Body Of Work Recordings. Как се роди идеята за него?
Когато се разпаднахме преди няколко години, причината не беше какъвто и да е конфликт в бандата. Спряхме, защото до онзи момент се опитвахме да правим нещата по стария начин, а всички вече знаят, че музикалната индустрия днес е напълно различна от това, което беше преди 15 години, да не говорим за началото на 80-те, когато създадохме Metal Church. Опитвахме се да подпишем с някой лейбъл, а те бяха в дълбока криза. Установихме, че старият подход вече е неприложим и отначало бях много афектиран от това – не ми харесваше посоката, в която беше поел музикалният бизнес. В крайна сметка осъзнах, че новата обстановка всъщност може да е доста благоприятна за хора като нас, ако сами издаваме музиката си. Трябваше ни само разпространител и така попаднахме на Rat Pak, които са страхотни хора. Все повече творци подхождат по подобен начин, защото това улеснява връзката между групата и феновете. Сега можем да се посветим изцяло на създаването на музика, без да се занимаваме с някой дебелак в офис… Вече не е нужно да продадеш 10 милиона диска – сега можеш да продаваш и по 10 хиляди, което навремето щеше да е повод лейбълът ти да те зареже, но днес от тях печелиш толкова, колкото от златен албум преди години. Така се елиминира цялата покварена система, в която хора, които нямат нищо общо с музиката, ограбват артиста. Не бих могъл да съм по-щастлив!
Значи според теб музикалната индустрия няма бъдеще?
Зависи. Ако си Sony или Epic Records, нещата няма да стават по-добри за теб. За всички, които са се занимавали с това да крадат от музикантите, ситуацията сега е ужасна. Всички тези пиявици, които бяха на заплати в лейбълите и не вършеха почти нищо полезно, постепенно си отиват. Но за хора като теб и мен вече е по-лесно. Медиите общуват директно с групите, феновете още са си там и повече от всякога парите им отиват за самата музика, а не за нещо друго. Тези дни преглеждах някои стари договори и документи, което ме накара да си дам сметка колко много пари са били генерирани от Metal Church и колко малка част от тях изобщо съм видял. Направо е потресаващо! За щастие филтърът вече го няма и сега трябва да се тревожиш единствено за това песните ти да са възможно най-добри.
Как гледаш на технологиите и на тяхната роля в света на музиката?
Обичам ги и ги мразя едновременно. В някои отношения новите технологии са страхотни – помагат ти по-лесно да управляваш и да популяризираш продукта си. От друга страна съществува пиратството, което е голям проблем. Компютрите и Интернет промениха всичко, което пак ме връща на темата за младото поколение. Много от децата, които са израснали с тези технологии, живеят някакъв виртуален живот, приятелите им са виртуални, както и отношенията им. Нещо, което трябваше да свързва и обединява хората, всъщност ги разделя и ги прави самотни. Но в крайна сметка доброто и лошото вървят ръка за ръка и не мисля, че това ще си отиде скоро. По-скоро смятам, че трябва да се търси някакъв баланс между употребата на технологии и запазването на нещата истински.
Що се отнася до звукозаписа, първите цифрови записи звучаха отвратително пластмасово. Днес нещата са доста по-добре, но трябва да внимаваш да не прекалиш с дигиталните корекции на музиката. Аз си признавам, че ги ползвам много, докато композирам, но когато записвам албум, върху който ще сложа името си, го правя на лента и не мамя. Страшното е, че няма как да знаеш каква част от всички нови банди всъщност могат да свирят и да пеят. Това много ме безпокои, защото поставя под въпрос чара и магията на музиката. Като хлапе изобщо не се замислях дали любимите ми групи действително са изсвирили това, което слушах – нямаше как да е другояче. Днес трябва да ги гледаш на живо, за да се убедиш.
Ще бъде ли Metal Church отново активно концертираща банда?
Ако можем да го направим, много ще се радвам! Разбира се, трябва да внимаваме малко повече, защото вече не сме на по 25 години, но умираме да свирим на живо пред феновете. Имаме албум, от който много се гордеем и сме заредени с енергия. Лично аз съм изключително благодарен, че все още мога да правя всичко това и че някой като теб изобщо проявява интерес и иска да разговаря с мен. Това е една благословия и се чувстваме големи късметлии, че имаме подобен шанс.
А какво се случва в лагера на Presto Ballet? Ти беше доста активен с тази банда, докато Metal Church бяха в застой. Смяташ ли, че ще можеш да си все така продуктивен с тях и сега?
В момента работим по нов албум! Presto Ballet е проект, който много обичам и не смятам да се отказвам от него. Нали си чувал за тези фестивали, които правят на круизни кораби? Миналата година участвахме в 70000 Tons of Metal, а сега организират такъв за прогресив рок през април догодина, така че ще се включа с Presto Ballet. Ще свирим с Yes, Renaissance и много други любими мои банди. Очертава се да съм доста зает, но искам да свиря колкото е възможно повече.
Ранните творби на Metal Church оказаха сериозно влияния за формирането на траш метъла, но като че ли не получавате достатъчно признание за това. Дразни ли те този факт?
Преди време се засягах – например когато направиха турнето на Големите 4 в траш метъла. Е, едно време бяха Големите 5, хаха. Всъщност нямам повод да недоволствам, защото тези банди продължиха да вадят музика през по-голямата част от кариерите си, докато ние имахме много промени в състава и нещата се разпаднаха на няколко пъти. Това, което намирам за нередно, е тоталното игнориране на Metal Church в документалните поредици, които се занимават с историята на траша. Медиите трябва да си напишат домашното!
