Макар че приличат на поредните излъскани американчета, родени под щастлива звезда, 5FDP разполагат с неочаквано сериозен музикален арсенал. Привидно самоубийствени заглавия като “War is the Answer” и “American Capitalist” носят високоенергиен заряд, хъс и необходимата доза комерсиализъм, бетонираща ги на челно място в класациите. И все пак, трудно ще видите Ivan Moody и компания да се бият в гърдите. Те предпочитат да записват качествени албуми и да изнасят яки лайвове. Избягват препродуцирането и, напук на модата, не копират Metallica. Нелош старт за нашумяла щатска банда.
“The Wrong Side of Heaven and the Righteous Side of Hell, Volume 2” съдържа всичко, което момчетата не успяха да поберат в рамките на излезлия по-рано през годината първи диск. Спадът в нивото е донякъде предсказуем и няма как да не се зачудим дали парчетата не биха стояли по-адекватно като част от някой бонус диск, вместо в самостоятелно издание. Липсата на агресивни in-your-face резачки се забелязва още с “Here to Die” и “Weight Beneath My Sin”. Колкото и да напрягаме слуха си, не чуваме нищо дори наполовина толкова хитово, колкото “Lift Me Up”. Вместо това, промоцията е поверена на сингъла “Battle Born” - удобно облицована в блудкави мелодии и лирики песен. Кораджийските забежки в “Cradle to the Grave” спасяват положението миг преди 5FDP да ни изненадат с атмосферичен инструментал в лицето на “The Agony of Regret” и клавишната балада “Cold”, която бледнее пред по-бавните композиции от “Volume 1”. Оставаме с напразни очаквания за любимата комбинация от хаплив груув и метълкор, но групата прибира юмруци, зъби и нокти и минава в отстъпление. Вместо среден пръст, момчетата завират в лицата ни второкласни парчета като “Let This Go” и “A Day in Your Life”. Тъкмо преди да анатемосаме диска като почти изцяло ненужен, чуваме кавъра на “House of the Rising Sun” – изцяло промененият аранжимент на Zoltan Bathory и дълбокият глас на Ivan Moody ни пренасят във възпявания Град на греха. Няма как да не ги поздравим за страхотната интерпретация, която е на светлинни години от оригинала.
Въпреки натрапчивото усещане за прекомерен пълнеж, “Volume 2” си струва, дори само защото представя още една страна на групата. Зад имиджа на ударили джакпота тийнейджъри, пристрастени по парите, ламборджинитата, напомпаните мацки и шумните купони, 5FDP остават основна част от добре смазаната машина на популярния американски саунд. Въпреки че се опитват да ни убедят в противното, те не са забравили как се пише добра музика. Албумът далеч не е най-доброто, което ще чуете от калифорнийците, но, познавайки манталитета им, те ще ви убедят, че грешката е във вас и ще ви пратят по дяволите със стил: “C'est la vie. Adiós. Good riddance. Fuck you!" По ваш избор.
