Италиански симфоничен пауър метъл. Понякога само тези четири думи са достатъчни, за да обяснят какво бихме чули от поредния албум в този жанр. Нищо ново, обичайни мелодии, обичайни теми, обичайни похвати. Трудно е да се отсее качеството от количеството, но специално първият запис на Astral Domine буди интерес по една точно определена причина и тя е участието на Fabio Lione – човек, който не се нуждае от представяне. И макар действително тези шестима италиански младежи да не представят някакви революционни стилови нововъведения, правят впечатление няколко очебийни факта.

Първо, това е дебютен албум, създаден от хора на средна възраст 23-25 години. И дори да приемем, че не е най-доброто, което някога е излизало в италианския пауър метъл, момчетата дават заявка за развитие. Сериозна заявка. Второ – за разлика от доста групи, които прекаляват с бързото свирене и еднаквите ритми и мелодии в песните си, тук наблюдаваме едно доста приятно разнообразие с наблягане на средното темпо, което е доста сполучливо решение. Да не говорим за красивото и ефективно използване на клавира, различно от “прилагането” му към поредната бомбастична китарна мелодия, чиято единствена цел е да покаже колко прилежен е бил китаристът в изучаването на таблатурите на г-н Malmsteen. Въобще, тук няма музикално изхвърляне и парадиране, което прави албума доста ценен за онези, които искат да чуят нещо, създадено наистина от сърце. И не на последно място – в последната песен участие взима Giuseppe Cialone - вокал на италианската хеви/пауър метъл група Rosae Crucis, които са едни от класиците в този жанр на ботуша.

Иначе текстовете са на обичайната тематика – крале, приказки, елфи, феи, герои. Това им харесва на хората, това ги вдъхновява - за това пеят. Понякога човек има нужда от такова своеобразно бягство от реалността. Албумът съдържа десет композиции, и макар да се сторят дълги за вкусовете на някои слушатели, те си заслужават, защото са разнообразни и в определени моменти “бягат” от типичния пауър метъл стереотип. Като най-запомнящи се бих посочил “Where Heroes Die”, в която се разписва Fabio Lione, и “Falsi Dei” – съвместната песен с Giuseppe Cialone. Вижда се как тези утвърдени изпълнители “удрят едно рамо” на младите си колеги и има защо.