Дори без да изискват особено задълбочено вникване, последните издания на знакови банди като Parkway Drive и Soilwork направиха болезнено очевиден факта, че срастването между метълкора и мелодичния дет метъл, което тече вече над десет години, е достигнало необратим етап. В този контекст, след неотдавнашния си реюниън австралийците I Killed the Prom Queen успешно следват стъпките на вече споменатите си сънародници, предлагайки забележително сполучлив музикален хибрид, чиято амалгама от влияния няма как да бъде разчленена и анализирана на части.

След като се порадва на малко слава в Bring Me the Horizon, Jona Weinhofen най-сетне се посвети на по-сериозни творчески търсения и това няма как да не радва. Осем години след отличния си предшественик “Music for the Recently Deceased”, “Beloved” се явява колкото негово закономерно продължение, толкова и своеобразен преход към по-разгърнато и богато звучене. I Killed the Prom Queen са достигнали до качествено ново разбиране за мелодичност, което внася почти оркестрално усещане в много от песните им, чувствително разнообразява записа и в крайна сметка го прави по-директен и достъпен. В основата на композиционната постройка отново стои тандемът Weinhofen / Cameron, чиито грабващи рифови инвенции преобладаващо подтикват да се потопиш в умопомрачен транс от мошинг и куфеене, но понякога рисуват и удивително съзерцателни пейзажи. Новият вокалист Jamie Hope не просто се доказва като адекватен заместник на Michael Crafter и Ed Butcher, но и демонстрира собствен характер със зверски ревове, колебаещи се между присъщите маниери на обладан от бесове и клинично луд индивид. Пиеси като “Calvert Street” и “Nightmares” свидетелстват за техническото израстване на състава, докато моменти от “Melior” и “The Beaten Path” поразително напомнят на мелодет отците Dark Tranquillity, а премерените чисти вокали на Weinhofen и гостуващия Bjorn Strid (Soilwork) допълнително отдалечават албума от познатите стереотипи.

I Killed the Prom Queen може да удрят рядко, но го правят с респектираща сила, създавайки нещо, което е в пъти по-стойностно от последните полюции на нашумялата британска сцена. В епоха, в която стремежът към оригинално и значимо изкуство е повсеместно изместен от други приоритети, австралийската бригада неотклонно следва този стар идеал. Модерен, но и високо музикантски; смел, но същевременно прегърнал традиционни жанрови ценности, “Beloved” е еталонно въплъщение на максимата “качество над количество” и е достоен за цялото внимание, което един шедьовър заслужава.