Вторият студиен албум на супергрупата Adrenaline Mob вече е факт. Към момента в състава са Russell Allen, вездесъщият и зает с много неща вокалист на Symphony X, Mike Orlando – победител в доста конкурси за китаристи, John Moyer, басист в Disturbed, и AJ Pero, барабанист на Twisted Sister (заемащ мястото на не кой да е, а Mike Portnoy). Стилово “Men of Honor” не се различава особено от предшественика си “Omerta”, но значително отстъпва по отношение на искреност и идеи. Звукът е по-различен, малко по-нефилтриран, като вероятно това е търсено или е повлияно от новия басист - можем само да гадаем.
Своеобразното интро в “The Mob Is Back” и доста бомбастичното начало я правят един добър избор за откриваща песен. Бунтарският текст допълнително способства за силното първо впечатление от албума. Следват хитовата “Come On Get Up” и доста странната “Dearly Departed” – прилична среднотемпова композиция с нетипично баладичен вокал, който седи малко като закърпен, а солото, колкото и да е добро, сякаш е сложено по задължение. “Behind These Eyes” ни отнася в размисли за човешките житейски драми и ни кара да се чудим на контраста между нея и първите три парчета. “Let It Go” и “Feel the Adrenaline” продължават линията на добре изсвирен, но лишен от оригиналност метъл. Втората от тях е и единственото по-бързо парче в записа. Едноименната песен очаквано е една от най-силните и помита слушателя след краткото лирично встъпление. Отново не чуваме музикален еквивалент на откриването на топлата вода, но има защо тавата да е кръстена на това парче. В “House of Lies” заслужават внимание вокалите, които започват тихо и внимателно и се трансформират в почти екстремни, за да станат отново мелодични по време на припева. Със сигурност тази песен е една от най-оригиналните тук. “Fallin' To Pieces” и “Crystal Clear” са бавният, лиричен финал на албума и оставят натрапчиво чувство, че са написани, само защото по договор е трябвало да ги има. Дано не е така.
В заключение, “Men of Honor” на Adrenaline Mob би бил в... Топ 50 или най-много в Топ 30 на метъл изданията от тази година. Което не променя факта, че от такива музиканти човек очаква повече качество и най-важното: много повече искреност.
