Четвъртият дългосвирещ албум на северняците Children Of Bodom завари много от феновете им неподготвени. След разтърсващия дебют “Something Wild” и последвалите го неокласически шедьоври “Hatebreeder” и “Follow The Reaper”, човек би очаквал групата да продължи като че ли ясно очертаната посока на музикално развитие с някоя свръхскоростна и мелодична пауър/траш/блек вакханалия, гарнирана с неизменните елементи от класическата музика. Верни на експериментаторския си дух, който ги превърна в една от най-оригиналните съвременни метъл групи, Children Of Bodom ни поднасят нова изненада, отърсвайки се изцяло от хеви/пауър влиянията и загребвайки дълбоко от сферата на техничарския мелодичен дет. Не си правете прибързани изводи, че бандата се е втурнала да копира актуалната в момента шведска школа – нищо подобно. Финландците още преди години можеха да станат новите In Flames, да правят препрочити на един и същ албум всяка година и да се превърнат в най-успешната банда в жанра.

В “Hate Crew Deathroll” се откриват немалко влияния от Annihilator и Carcass, смесени по неповторим начин с характерното звучене на Children Of Bodom. В този ред на мисли е съвсем закономерно решението на Alexi Laiho и компания да наблегнат в новия си албум на рифовата структура на песните – нещо, което очевидно избягваха досега. Творбата е украсена с изключително свежи китарни хрумвания, подплатени от осезаемото, но ненатрапчиво клавирно присъствие на другия герой в групата – Janne Wirman. Съставът умишлено е наблегнал върху цялостното внушение на песните, а не толкова върху инструменталните демонстрации. Все пак типичната за бандата виртуозност, превърнала се в тяхна запазена марка, блести отново – макар соловите акции да не са така изобилни, както бяха в “Hatebreeder”, Alexi отново заслужава овации за точно премерените си унищожителни включвания. Вокалите му също са на нужното ниво – без да изпъква с изумителни качества, гласът му пасва идеално на музиката, а текстовете както винаги са пропити с присъщия цинично-майтапчийски привкус. Още от първото парче “Needled 24/7”, през бичкии като “Bodom Beach Terror” и “Triple Corpse Hammerblow” и смазващото “Angels Don't Kill”, до закриващата спийд лудница “Hate Crew Deathroll”, албумът не дава и миг спокойствие на слушателя. Тъкмо напротив, даже го подтиква към злоупотреба с repeat функцията на уредбата…