Има групи, които завинаги ще останат в историята на рока с творчеството си. Има групи, променили цели жанрове и повлияли на десетки прохождащи млади банди. Има групи, които приживе са легенди…

Безапелационните лидери на съвременния прогресив метъл Dream Theater поднасят немалка изненада с осмото си дългосвирещо творение. След сравнително експерименталния “Six Degrees Of Inner Turbulence”, групата явно се е ориентирала към по-втвърден, метализиран звук. “Train Of Thought” е най-агресивният албум, записван досега от гениалната петорка и това проличава още от първите акорди на откриващата песен “As I Am”, в която текстово музикантите дават отговор на критиките спрямо творческите си решения. Клавирните партии на Jordan Rudess са изтеглени на максимално заден план, за сметка на което John Petrucci изпъква със страхотна рифовка и характерните за него интелигентни и същевременно нечовешки технични сола. Тенденцията се запазва из целия албум – след откриващия риф на “This Dying Soul” следва прекрасен инструментален дуел между Petrucci и Rudess, който постепенно прераства в невероятно атмосферична песен. Интересен момент е и силно напомящият на “Blackened” пасаж в средата на парчето. Нищо чудно – в “Train Of Thought” има много влияния от класическото творчество на Metallica и като цяло албумът е изключително рифово базиран. Към това са добавени няколко мейдънски китарни хармонии и щипка Megadeth, всичко обилно гарнирано с присъщата за театралите изобретателност. Из албума неизменно присъстват барабанните геройства на Mike Portnoy, подплатени от мощния бас на John Myung. James LaBrie се представя блестящо, макар участието му да е сведено само до епизодични включвания. На място звучат и модерните рап-метъл вокали в “Honor Thy Father”, където Portnoy разказва за конфликта между баща и осиновеното му дете. Среднотемповата “Endless Sacrifice” започва отнесено-баладично, но след кратка симфонична увертюра набира сила и скорост, за да даде път на серия от китарни изстъпления. Всяка от песните може да бъде представена като своеобразен гвоздей на албума, с изключение единствено на прочувствената балада “Vacant”, която внася приятно разнообразие с ефирната комбинация от нежно пиано, виолончело и гласа на LaBrie. Чистият 11-минутен инструментал “Stream Of Consciousness” предлага поредица от разчупени вариации по една музикална тема, докато закриващото парче “In The Name Of God” разтърсва с огромното си звучене и вплетените в него проникновения за извращаването и употребата на човешката вярата от религиите.

С “Train Of Thought” Dream Theater отново затвърдиха убеждението ми, че са неспособни да запишат безидеен материал или да се повторят. Уникалната им черта да преоткриват и обогатяват стила си във всеки нов албум, запазвайки музикалната си идентичност, ги превърна в това, което са днес – еталон за вечно развиваща се, истински прогресивна група.