Някои виждат в Metal All Stars сбирщина от кол и въже, други - уникален шанс да наблюдават съвместната работа на метъл легенди на една сцена, а трети – циркова трупа с гръмки имена на рекламния афиш. След мащабната PR кампания на Loud Concerts, на входа на “Арена Армеец” не очакваме нищо по-малко от зверско шоу на гигантска супергрупа.

Както често се случва с подобни формати, гафовете не са ни спестени - от звучните псувни, идващи от феновете на Pantera около нас, разбираме, че Phil Anselmo – основен виновник за почти пълния капацитет на софийската зала, отсъства. Причината за липсата му е мъглява колкото медийното затъмнение около нея. И докато се чудим кое е по-вероятно – вокалистът да се е сбил, препил или злоупотребил, чуваме как шепа поддръжници на Venom оплакват отсъствието на Cronos. Секунди по-късно, към черния списък се добавя и името на Nick Menza от Megadeth.

Нежеланието да сме свидетели на по-нататъшното му развитие ни действа като мрачно суеверие, което убиваме още в зародиш с бира в залата. На метри от нас вече звучат родните герои Odd Crew. Момчетата вилнеят на сцената и се раздават максимално, забивайки с доста хъс и ентусиазъм, но лошият звук пречи да се насладим на краткия им сет. Пауър метъл шайката Death Dealer на Ross the Boss и Sean Peck също служи за звукова гимнастика преди основната атракция на вечерта.

За щастие, озвучаването е на ниво за Kobra Paige – метъл версия на Shakira с огнено сценично присъствие и желязна жилка в гласа. Гръмогласната канадка открива с класики на Manowar (“Kings of Metal”) и Iron Maiden (“Fear of the Dark”), а с авторската “50 Shades of Evil” предава щафетата на Brian Fair от Shadows Fall. Бесните му крясъци в “The Light that Blinds” и “What Drives the Weak” разсейват опасенията ни, че след концерта на Amorphis Tomi Joutsen е останал в София, дегизиран като кораджия. Минути след поредната дразнеща пауза, Udo Dirkschneider се чувства като у дома си. И с право – мнимият български гражданин разполага с вниманието и гласните струни на цялата публика за “Metal Heart”, “Balls to the Wall” и “Fast as a Shark” на Accept. Като че ли беше вчера, когато слушахме същите парчета в “Универсиада”. А всъщност мина месец...

Заразителната бразилска лудост на Max Cavalera вдига градуса с “Refuse/Resist”, “Eye for an Eye” и “Back to the Primitive”, но вратотрошачите на Sepultura и Soulfly глъхнат под десинхронизиран интрументариум. Липсата на бира вече е абсурдна колкото тази на Anselmo, а дозата Anthrax (“Madhouse”, “Medusa”) и AC/DC (“T.N.T.”) в изпълнение на Joey Belladonna е крайно недостатъчна. Zakk Wylde пък е твърдо решен да компенсира с техничарски сола и Озиподобни вокали. Чуваме “Into the Void”, “Fairies Wear Boots” и “N.I.B.” на Sabbath, но към края на сета нервите ни са изтерзани като струните на китарите му.

Няколкоминутен пронизителен вой кара шепа фенове да се насочат към изхода. Оставаме за биса – Kobra и Rhino разполагат с още репертоар на Manowar и Megadeth и изпълняват криво-ляво “Kill with Power” и “Symphony of Destruction”. Brian Fair влиза в роля в “Bark at the Moon” на Ozzy, а Belladonna прави чудесна интерпретация на “Man on the Silver Mountain”. Cavalera забива пирон в ковчезите ни, този път със слушаемата “Roots Bloody Roots”. Zakk закрива с “War Pigs”, навирайки техничността си в ушите ни като за последно. Udo го няма никъде, а бисът звучи недовършен и половинчат.

Вечерта на титаните страда от същите недостатъци и носи уговорки, неспазени обещания и наша собствена версия за Metal All Stars, тествана от първа ръка. Форматът ще трябва да мине през още куп държави, преди да полира организацията и реализацията си и да заработи като добре смазаната машина, която очакват феновете.

Виж снимки от концерта тук.