Номерът при Conan е да си затвориш очите за цялостното развитие на хеви метъла през последните двадесетина години; всичко, което звучи силно, чисто и бляскаво... Всъщност, всичко, което звучи добре, е ни повече, ни по-малко от плод на нечия смела фантазия. Мелодията – също. Експериментите – какво е това? Най-големият експеримент, който ще срещнеш в музиката на Conan, е този с издръжливостта на собствените ти нерви. Защото, точно както бе загатнато и в масово одобрения им дебютен албум “Monnos”, английските дуу(у-у-у…)м бегемоти съвсем спокойно биха могли да се наложат като най-тежкото нещо в метъла. Което не се казва Triptykon, разбира се. 

Всъщност, номерът при Conan е дори още по-тънък. Трябва да се абстрахираш от последните, грубо казано, хиляда години в развитието на човешката цивилизация, за да се озовеш, нагазил до коленете, в нещо средно между кал, кръв и конски изпражнения в подножието на някой средновековен замък. И да осъзнаеш, че точно сега, точно в този миг, нечия бойна брадва лети директно към главата ти. “Blood Eagle” съумява да улови въпросния момент – лицето ти е замръзнало в изражение, олицетворяващо чистия ужас от случващото се, а металът е само на няколко сантиметра от това да ти пръсне черепа на две. Звучи добре, нали?

Още от самото си начало със съкрушителната десетминутна “Crown of Talons” вторият албум на ливърпулското трио минава директно към същината на нещата, без излишни отклонения, ненужен патос и характерните за жанра, натрапващи се клишета. “Blood Eagle” е лишен от пълнеж – това е пряко заявление за намеренията на Conan. А те са да свирят дуум в чистия му вид, съблечен от всичко, което не е самата есенция на стила на групата. Подобно на High On Fire в ерата на “Surrounded by Thieves”, звукът е шумен, груб и тенденциозно “неовладян”, освобождавайки достатъчно пространство за Conan да правят каквото си поискат. Тъкмо това и става. “Foehammer” пристига в темпо, което е най-бързото възможно, преди да принуди музикантите да излязат извън пределите на дуума, и си заминава с рязкото му забавяне в тромав, монотонен слъдж. Междувременно те оставя безмълвен. Но факторът, който прави англичаните толкова специални, е друг.

Това, което откроява Conan сред блатото – или може би е по-правилно да кажем мочурището – от дуум метъл прачовеци, е лирическият талант на китариста и вокалист на бандата Jon Davies. Пичът знае как да предаде бруталното насилие на музиката си във възможно най-абстрактната му, простичка, но изключително ефектна форма. Например: “Miles drowned rivers. Seek eyeless dwarf. Ridden headless horse” (“Foehammer”). Или: “Collision of blades. Dead foe remains. A vista of graves. Death stalks in veins” (“Altar of Grief”). Или: “Dead at all costs. A living dead zone. Exist in pain. A wind of acid. Unending reign” (“Horns for Teeth”). Или (а това е и безусловният ми личен фаворит): “Bring forth the hammers. Two handed shockwave. Endless thunder. One arrow eight deaths” (“Total Conquest”). Ревейки като ранен носорог, Jon перфектно пресъздава усещането за тотален ужас и хаос, породено от безпощадната агресия на бойното поле. Един травмиран свидетел, един участник, един безумец, едва ли би могъл да предаде кошмара на кървавата касапница в логично свързан, плавно леещ се словесен поток. Всичко, което ще получиш, са отделни разпокъсани думи. Брътвеж.  

Противно на всякаква логика “Blood Eagle” е и важен албум. А това има своето обяснение. Освен куп други фактори, за да остане актуален, метълът ‒ и екстремната музика като цяло ‒ постоянно се възползва от цикличната си природа. Преди няколко години избухна т.нар. “траш възраждане”, не след дълго последвано и от възраждането на традиционния хеви метъл. Някъде между тях се случи и ексхумацията на класическия рок. Едва ли е пресилено да се каже, че 2013-а, на свой ред, бе годината на дет метъла във всевъзможните му форми и гротескови проявления. А сега – добре дошъл! Намираме се в годината на дуума. Всяка от гореспоменатите вълни идва и си отива – или живееш на момента, или ги изпускаш и никога не добиваш пълна представа за размерите на случилото се. Conan е добро начало. Тези тримата работят в големи мащаби. Рифовете са колосални, басът те сплесква, а барабаните оставят дупки след себе си. Някои ще кажат, че “Blood Eagle” страда от остър недостиг на мелодия, навярно и на разнообразие, но само си представи как разчленяваш поредния си съперник в “Chivalry: Medieval Warfare” на фона на “Total Conquest”. Или се замисли дали “Игра на тронове” не се нуждае от нови попълнения в саундтрака. Сега схващаш, нали? Това е. “Blood Eagle”. Ужас и безумие. Кървава баня. Безкрайна агония. Брутален. Чук.