В повечето случаи, когато една голяма и утвърдена банда реши да презапише, смеси наново или въобще да преиздаде в някакъв нов вид свой стар класически албум, това не вещае нищо добро. В случая, Dimmu Borgir са щастливо изключение от тази закономерност.

Да се направи съвременен вариант на запис, толкова определящ за целокупната блек метъл сцена, колкото е “Stormblast”, е повече от амбициозно начинание, с което Shagrath и Silenoz са се справили блестящо. На първо слушане парчетата трудно могат да бъдат свързани с оригиналните си версии, защото макар основните мелодии и структурата да са запазени, аранжиментите са коренно променени и придават ново усещане на музиката. Композициите са претворени съобразно настоящия стил на бандата, което ги е направило чувствително по-интензивни и динамични. Дори и обогатен с някои модерни елементи, албумът не е загубил характерното си полу-олдскуул настроение. Клавирите, които в старата версия бяха водещ инструмент, тук са изместени на доста по-заден план и отстъпват нужното пространство на мощните, режещи китари, но без да оставят празнина в звука. Вокалите на Shagrath са доста по-едноизмерни от това, което сме свикнали да чуваме от него напоследък, но този ефект очевидно е търсен умишлено и отговаря на атмосферата на записа. Зад барабаните седи геният Hellhammer, който факт сам по себе си прави коментара върху ритъм секцията ненужен – всички знаем на какво е способен той, дори когато свири по-праволинейно.

Не може да се твърди, че новият “Stormblast” е по-силен или по-слаб от оригинала. Той просто е съвсем различен и може да се разглежда като самостоятелна творба с неоспорими достойнства.