Неотдавнашното напускане на легендарния барабанист Thomas Stauch от състава на Blind Guardian ознаменува кулминацията на едно настроение, което набираше сила от години сред част от почитателите на бандата. Отдалечаването от траш/спийд основата и постоянното усложняване на стила доведе до оттеглянето на Thomen, който сега дава израз на идеите си в Savage Circus, подпомогнат от Jens Carlsson и Emil Norberg. Че момчетата от Persuader са заклети фенове на Guardian, е добре известен факт, който за пореден път получава недвусмислено потвърждение. Дебютът на тримата – “Dreamland Manor”, е съвършен синтез на звученето на Blind Guardian от периода между 90-та и 95-та година. Постигнато е нещо изключително рядко и ценно - без да има каквото и да е копиране, присъстват всички основни стилови характеристики на класическата група. Тук са бързашките и същевременно непредсказуемо-разчупени композиционни конструкции, тук е лесноотличимото китарно препускане в стил Olbrich/Siepen, тук са умерено залегналите оркестрации, както и неудържимото млатене на Thomen... Не на последно място, вокалните аранжименти, похватите, с които си служи Jens, а дори и текстовете му, напомнят почерка на великия Hansi Kursch почти до ниво на идентичност. Отдалече личи, че това е пропит с искреност и неподправена емоционалност албум, направен от фенове за фенове. Всяка от песните носи свое очарование, като същевременно се вписва в цялостната атмосфера на записа. Малко би било да кажем, че свиренето е отлично – то е просто съвършено, като всеки тон носи свой смисъл, доизграждащ вълшебното съчетание на мелодии. В “Dreamland Manor” няма място за каквито и да е корекции; колкото и клиширано да звучи, албуми като този придават смисъл на фразата “пауър метъл шедьовър”.