Mastodon – група, за която с ръка на сърцето можем да кажем, че няма слабо място в кариерата си. Независимо дали става дума за албум, песен, секунда от песен – при тях всичко е изпипано до последния детайл. А във всеки детайл се крие цяла вселена. Този път малките и неизброими вселени, изпълнени с емоция и магнетизъм, обединени под името “Once More ‘Round The Sun” не са само история за изминалата една година от живота ни. Те са причината следващата ни обиколка около слънцето да се осмисли. Защото Mastodon издадоха поредния си шедьовър.
Дори правейки още една крачка напред към комерсиалното, американците отново ни показват, че не биха се отрекли от себе си. Бихме могли да кажем, че от “The Hunter” насам музиката им става все по-лесно смилаема, но в никакъв случай семпла или банална. Може би просто започнаха да превеждат творчеството си от извънземен на човешки език? Твърде вероятно. “Tread Lightly”, противно на заглавието си, още от самото начало ни припомня колко завладяваща е музиката им. “Open your eyes, take a deep breath and return to life. Wake up and fight…“ Поредното доказателство, че нито смъртта, нито загубата, нито борбата със зависимостите и заболяванията, нито каквото и да било друго би могло да ги сломи. Mastodon винаги успяват да намерят силата в себе си и да я трансформират в изкуство, което да ни уцели право в сърцето с не по-малко въздействащ ответен удар. “The Motherload” продължава посоката на “Tread Lightly”, но с оптимизъм, надъхваща енергия и послания, които трудно могат да ни оставят безразлични. Преминавайки към “High Road”, едно от по-“рокаджийските” парчета в албума, вокалите стават все по-психеделични и необуздани. Все пак, в група, в която всеки от членовете е и вокалист, нищо не е предсказуемо. Идва ред и на заглавната песен – най-кратката в албума – в която можем да срещнем елементи от почти цялото творчество на групата. Слети в едно, тези елементи – постоянно и трескаво видоизменящи се - карат главите ни да направят по една-две обиколки около тялото, преди неусетно песента да завърши и да ни остави висящи в пространството. Но не оставаме така за дълго – моментално сме понесени от вихъра на “Chimes At Midnight“, който ни води към една утопична вселена, създадена от въображаемата смесица от “Crack The Skye”, лиричните моменти на “The Hunter” и мощта на “Blood Mountain”. А последвалата “Asleep In The Deep” е от песните, в които Mastodon успяват да докоснат душите ни по начини, които единствено те владеят с такава прецизност. Песен, чиято лекота и фина емоция е способна да достигне до дълбините на душата и да ги разтърси до непоносима степен. Някак успяваме да се съвземем след бурята, наречена “Asleep In The Deep” и пристъпваме към “Feast Your Eyes”, за да бъдем още по-безкомпромисно разгромени от титаничните рифове и великолепните сола на Brent Hinds и компания. След нея следва “Aunt Lisa” – безспорно наредена до най-екстравагантните моменти в записа, където агресията във вокалите и динамиката на рифовете достигат кулминацията си. Нима някой е очаквал да чуе нещо от сорта на “Hey! Ho! Let’s get up and rock and roll! “, изпято от хор? За пореден път Mastodon правят каквото си поискат с умовете ни, а ние отново нямаме нищо против. Стигаме до “Ember City”, където вокалите на Brann ни атакуват с емоционалната си мощ, предизвиквайки поредния ураган от усещания, последвани от “Halloween” - най-раздвижената и енергична песен в албума, лутаща се от риф на риф и от соло на соло, докато ни остави без дъх. И ето, че единственият елемент, който до този момент липсваше, за да можем да наречем “Once More ‘Round The Sun” пълнокръвен албум на Mastodon, се появява едва в последната песен. Кой е той ли? Scott Kelly, разбира се. “Diamond In Тhe Witch House“, сякаш извадена от албум на Neurosis, разклаща сетивата ни до неузнаваемост и ни кара да жадуваме, отчаяно да се нуждаем от още.
С издаването на шестия си албум, Mastodon доказват, че не спират и не възнамеряват да спрат да се развиват. Свидетели сме на поредната стъпка в еволюцията, но никой не би могъл да предскаже накъде ще поведе следващата. “Once More ‘Round The Sun” ни оставя безмълвни, зашеметени, душевно разкъсани и разпилени в мислите си, вперили поглед в бъдещето и в неизвестното.
