През последните няколко години понятието “оригиналност” позагуби смисъл, когато го отнесем към случващото се в средите на шведския дет метъл. Лидери се обезличиха, превръщайки се в последователи, млад талант се пилее в безплодни и никому ненужни имитации, сцената се пренасити. Бандите, които все още имат някаква идентичност и се различават от останалите с нещо истинско и свое, се броят на пръсти. Arch Enemy са една такава банда. С пет албума зад гърба си, те могат да се гордеят с един уникален стил - мелодичен и техничарски траш/дет с препратки към класическия метъл.
За феновете на екстремното звучене името Micheal Amott не се нуждае от представяне – бившият член на Carcass и мозък на Arch Enemy е един от героите на 90-те и в музиката му няма нищо случайно. “Doomsday Machine” доказва по безапелационен начин това – с много идеи, много свирене, много сила, много агресия. Чувствително втежнен в сравнение с предшестващия го мелодичен шедьовър “Anthems Of Rebellion”, новият албум е може би най-мачкащият в дискографията на петимата. Парчетата са порядъчно раздвижени и динамични, но същевременно достатъчно целенасочени и композиционно хомогенни. Пропити с атмосфера на мизантропия, страх и обреченост, те обсебват неусетно и буквално задължават към наизустяване. Ставаме свидетели на безпрецедентно яростни и надъхани, граничещи с клинично безумие вокални изстъпления на Angela Gossow, които за пореден път доказват, че това момиче има идеалния глас за групата. Китарната работа е умопомрачителна за жанра и без да се експлоатират особено сложни постройки, е постигнат максимален ефект. Братята Amott забиват най-запомнящите се и енергични рифове в досегашната си съвместна кариера, стоварвайки ги с неумолима мощ, парче след парче. Соловите им акции, тук по-изобилни от всякога, могат да се опишат само с една дума: съвършенство. Ритъм секцията, създавана от други двама вируози – бас легендата Sharlee D’Angelo и Daniel Erlandsson, който наред с брат си Adrian заемо челно място сред екстремните барабанисти, също заслужава единствено адмирации.
Arch Enemy продължават да вървят по своя път на новатори и без да се влияят от актуалното за деня, отново надскачат себе си. Само след десетина години албумите им ще са за жанра това, което са тези на Carcass за младите банди днес.
