След като беше оставил соловия си проект на заден план покрай реюниъна с Iron Maiden, сега Bruce Dickinson се завръща с нов албум, създаден отново в тандем с метъл чудото Roy Z. Без да звучи като пряко продължение на легендарния “Chemical Wedding”, “Tyranny Of Souls” все пак включва немалко препратки към последната монументална творба на вокалиста и радва както с интересни иновации, така и с препрочит на типичното в стила на Dickinson. Записът е с кристално чиста съвременна продукция, като същевременно запазва характерния за соловите творби на Bruce топъл органичен звук. Вездесъщият Roy тук демонстрира шестструнни зверства, от които могат да се учат не един и двама “звездни” китаристи. Отчайващо техничен на моменти, а в други – лиричен и спокоен, той прави едно малко показно по съвременна метъл китара. Оригинални рифове, уместни акустични включвания и виртуозни сола са обединени в рамките на един уникален инструментален изказ. Коментар на представянето на Bruce e излишен – дотук не е показвал нищо под велико в студиен албум и този не прави изключение.

Още от последвалата шантавото интро “Mars Within” резачка “Abduction” става ясно какво ни предстои – образцова тава, в която техника, тежест, мелодичност и скорост са в съвършено равновесие. Агресията на откриващото парче е продължена в препускащата “Soul Intruders”, събрала поредица от динамични постройки. Следва една от най-силно блестящите перли на албума – могъщата среднотемпова композиция “Kill Devil Hill”, заредена с Maiden-ска епичност и разтърсващо емоционална. Така присъщите за Dickinson висок патос и драматичност взимат връх, за да превърнат парчето в едно от най-запомнящите се в цялата кариера на вокалиста. “Navigate The Seas Of The Sun” е рядко красива балада, съвършена в простотата си. Тук гласът на Bruce е ненапрегнат - лее се кристално чист и ефирен, създавайки атмосфера на замечтаност и съзерцателност. “River Of No Return” е не по-малко изящна композиция, в която баладичното е обединено с мощ и енергичност. Спокойното настроение свършва тук – в забързаната “Power Of The Sun” отново доминира голямото звучене с няколко слоя китари и солови изстъпления. Глътка чист въздух получаваме с непретенциозната, но удивително запомняща се “Devil On A Hog”, която бързо ни прехвърля на мачкащо тежката и злобна “Believil”. В нея Roy поднася привидно прости, но прегазващи рифове, а вокалите носят апокалиптично-заплашителна нотка. Албума закрива едноименната песен, в която Bruce дава тотална свобода на уникалната си изразителност и резултатът е един гръмотевичен метъл химн – осезаемо мрачен и яростен.

В “Tyranny Of Souls” Dickinson съумява да звучи едновременно класически и модерно (нещо, което се удава едва на единици сред музикантите от старата школа), наред с което успява да запази стила си, обогатявайки го с няколко степени. Дори само заради това заслужава адмирации.