Grave Digger са добре познато име за ценителите на класическия хеви, спийд и пауър метъл – група с десетилетното присъствие на сцената и редица емблематични издания. Axel “Ironfinger” Ritt, китарист на немската институция, разкрива най-важното около 16-ия студиен албум и бъдещите планове на състава.
Кажи няколко думи за “Return of the Reaper”. Какво означава този албум за бандата, появявайки се 30 години след легендарния “Heavy Metal Breakdown”?
Решихме да затворим ерата на концептуалните албуми засега и да се върнем към чистия, суров и праволинеен метъл. Вкарахме значително по-малко клавири в песните и изместихме фокуса в посока на класическия метъл състав с вокал, бас, барабани и китари. Е, може би с много китари, хехе.
“Return of the Reaper” определено звучи по-олдскуул от предходните ви няколко издания. Какво провокира връщането към корените?
Беше време да направим крачка назад и същевременно напред. Работихме много здраво по песните и дори по време на същинските записи променяхме аранжиментите на няколко пъти. За нас беше важно да преоткрием онзи дух от ранните дни на бандата, който всъщност я направи толкова успешна.
Както ти спомена, това е най-китарният албум на Grave Digger от доста време насам. Няма ли да е предизвикателство за един китарист да пресъздаде всичко това на живо?
Не, тъй като концертите и студийната работа са две коренно различни неща. Много пъти са ме питали кой свири ритъм партиите, когато дойде време за солото. Отговорът е, че никой не го прави! На никого от публиката не му пука за ритъм китарата по време на солата. Добавям малко дилей към звука, а Hans-Peter прави по някой фокус на фона и в резултат на това на никого не му липсва нищо. Ако видите нашето DVD от Wacken, "The Clans Are Still Marching", ще разберете за какво говоря.
Текстовете този път се занимават повече със смъртта и мрака, отколкото с историческите и митологични теми от последните няколко албума. Какво ги вдъхнови?
Всъщност трябва да питаш Chris за това. Основната идея беше да се откъснем от концептуалната нишка, която въпросните теми предполагат, и да творим както в добрите стари времена – силни самостоятелни парчета, всяко от които има собствена история.
Имаш ли любима песен от новите?
Да, това е “Tattooed Rider”, която според мен носи силния дух на осемдесетте години.
Axel, ти си най-новият в състава на групата – какво е да заместваш китаристи като Uwe Lulis и Manni Schmidt? Трябваше ли да промениш стила си на композиране, за да се впишеш в характерното звучене на Grave Digger?
E, “новакът” се присъедини към бандата преди пет години, което е по-дълго от продължителността на съществуване на повечето нови банди днес! Аз и Jens Becker написахме последните три албума, така че да – направих внимателен анализ в началото, за да разбера кои са характерните черти в класическия стил на Grave Digger. Имахме някои огромни хитове като “Highland Farewell” и “Home At Last”, които намериха постоянно място в концертния ни сетлист. Сигурен съм, че новият албум ще добави още към тях!
Ти беше китарист на Domain дълги години преди да се присъединиш към Grave Digger. Как започна да се занимаваш в музика и в частност с метъл?
Като млад изучавах паралелно музика и архитектура. Свирех в разни блус и джаз банди, но хард рокът винаги е бил любимият ми жанр. Не беше голяма крачка от там до последната степен на тежест в музиката – хеви метъла!
Говорейки за Domain, какво се случва с тази банда? Ще има ли нова музика?
Бандата за момента е в почивка. Със сигурност ще има следващ албум, но трябва да намеря време, в което да напиша нови песни.
Какво е нужно, за да можеш да продължиш да пишеш силен материал след толкова години в музикалния бизнес?
Да спиш по минимум осем часа на ден и всяка сутрин да тичаш в парка… Шегувам се, хаха. Просто трябва да си гладен – винаги има нови цели, които можеш да преследваш. Това те държи млад.
Как виждаш бъдещето на Grave Digger? Още 30 успешни години?
Разбира се! Докато с момчетата сме такава стихия на живо, каквато представляваме в момента, не виждам причина да затваряме книгата.
Изпитваш ли понякога носталгия по метъл сцената от 80-те? Според теб по-лесно или по-трудно е да си млада метъл банда днес?
Честно казано, не е по-трудно да пробиеш днес – направо е НЕВЪЗМОЖНО! Музиката е станала много по-съществена част от живота на хората, но като новобранец просто няма как да печелиш някакви пари в този бизнес; повечето банди дори са на загуба от свиренето. Разпространението на музика чрез платформи като Spotify и Deezer например е чудесно за потребителя, но си е жив обир за изпълнителя. Когато си млад, можеш да водиш подобен начин на живот в продължение на няколко години, но никога не би могъл да издържаш семейство, изпълнявайки авторските си песни. Това е много тъжно, но е истина - ние сме едни от последните мохикани, способни да се издържат от музиката си.
С Grave Digger представихте своя собствена марка вино неотдавна. Интересно е, че все повече метъл банди правят това…
Не печелим нищо от продажби на вино! Получаваме по някоя бутилка от време на време, но основната идея на това сътрудничество бе да намерим винарна, разположена в близост до нашия район, която да представя традициите му. Собственикът й, Michael Schott, е и певец в метъл банда, което направи нещата още по-лесни. Впрочем, виното има страхотни качества и е изпробвано от истински експерти, така че трябва да го опитате!
Ще свирите в София на 21-ви септември. Колко и кои от новите парчета ще можем да чуем? Предполагам, че “Hell Funeral” и “Season Of The Witch” със сигурност ще присъстват…
Мисля, че в сетлиста ще има четири или пет нови песни. Все още обсъждаме помежду си кои от тях са най-подходящи, но мисля, че си на прав път... Нямаме търпение да се видим с феновете в България!
