
“Destined Ways” е дебютният албум на многообещаващата немска симфо метъл формация Neopera, създадена от Jörn Schubert - китарист на мелодет групата Dark Age. Останалите инструменталисти в постоянния състав са басистът на Gamma Ray Dirk Schlächter и барабанистът Thorsten Harnitz. Интересан факт е, че бандата има цели трима вокалисти. И не, не говорим за бек-вокали и гост-вокали, а за колекция от таланти, за дуети и ролево пеене, внасящо привкус на мюзикъл.
Neopera има сериозни шансове да се нареди до имена като Nightwish и Epica. Причина за това е голямото вокално разнообразие, което всяка една от песните предлага. Основният дует е между сопраното Nina Jiers и баритона Thorsten Schuck – и двамата възпитаници на класическата школа, за които участието в Neopera е първа стъпка в метъл музиката. Именно това е и причината оперният им стил на пеене да звучи толкова автентично и привлекателно. Защото, каквото и да си говорим, изказът на вокалистките в така наречения симфоничен метъл все повече се отдалечава от класическата школа, поради което едно завръщане към корените винаги действа освежаващо. Последният, трети вокалист е Mirko Gluschke, който изпълнява почти задължителните за симфо метъла силно задрани вокали, на чийто фон основното женско оперно пеене изпъква, създавайки усещането за “Красавицата и звяра”. И докато фронтдамата с класическо образование, чийто нежен и красив глас контрастира с дет вокали, е често срещано явление на съвременната сцена, то възможността да си партнира с оперен певец – баритон, е едно изключително интересно решение, придаващо на Neopera собствено звучене – нещо, с което малко групи могат да се похвалят още в дебютния си албум.
Потенциалът на бандата обаче не се крие само във вокалите, но и в невероятно богатите аранжименти от най-високо ниво, за което принос имат не само Jörn Schubert, Dirk Schlächter и Thorsten Harnitz, но и вторият китарист Mikis Trimborn. За разлика от голяма част от симфоничните групи, при които в аранжиментите преобладаваща роля имат синтезаторите, опитващи се да заместят автентичния оркестър, в творчеството на Neopera водещи са китарите, които изпълняват енергични партии, подплатени с безупречен бас. Вслушвайки се в инструменталните части, откриваме множество второстепенни мелодии и грабващи рифове, втъкани в една силно диференцирана, разнообразна и многослойна композиция.
В заключение можем да обобщим, че “Destined Ways” на Neopera е задължителен албум за всеки почитател на оперните вокали, дуетите, епичните композиции и богатите аранжименти, защото германците дават сериозна заявка да станат част от историята на симфоничния и мелодичен метъл.