Cannibal Corpse са група, която не се нуждае от представяне за всеки, запознат поне отчасти с екстремния метъл. С деветото си зверство, “The Wretched Spawn”, американците продължават точно оттам, където свърши “Gore Obsessed”. Брутални както винаги, Corpsegrinder и компания отново са тук, за да изкормват, разчленяват, кастрират и прочие – благородни начинания в безмилостния маниер на петимата хирурзи-любители. Стилово, тук откриваме всички познати елементи – нечовешка агресия, лъхаща от всяко парче; яростно изгрухтяни психопатски вокали; образцова грайнд-дет рифовка и унищожителна ритъм секция. Солата на Jack Owen и Pat O’Brien стават все по-интересни (и смислени), а барабаните за разлика от друг път не доминират звученето, но и не са изнесени на заден план. Истеричните врясъци на Fisher са употребени с повече мярка, отколкото в предходното издание. Запазена е добрата традиция с всеки нов албум да се достигат нови нива на техничност – без да се жертва тежестта, музиката е значително ритмово усъвършенствана. Макар творчеството на Cannibal Corpse по принцип да не блести с особена сложност, в “The Wretched Spawn” не липсват оригинални композиционни похвати.
“Severed Head Stoning” открива албума със скорострелен, запомнящ се риф и за по-малко от две минути прераства в грайнд/дет показно, завършващо с кратко, но добре изжулено соло. В “Psychotic Precision” темпото не намалява – треснята е всепомитаща, за което в немалка степен допринасят вокалните изродщини на Corpsegrinder. Мачкащата “Decency Defiled” приканва към откъртване на главите от куфеене, а “Frantic Disembowelment” е поредната бърза резачка, безкомпромисно раздираща ушните тъпанчета. Убийственото начало на “The Wretched Spawn” е последвано от интересна смяна на темпото и редуване на едни от най-силните рифове в досегашната история на бандата. Не остава незабелязано изключително плътното китарно звучене – то присъства из целия албум, но истинската му мощ намира израз тъкмо в заглавната песен. Маниакалната скорост в “Cyanide Assassin” надминава досегашните атаки, контрастирайки със следващата я бавна месомелачка “Festering In The Crypt”. В канибалската “Nothing Left To Mutilate” Paul Mazurkiewicz върши възхитителни неща зад барабаните, допълван от китарните разстрели и все по-зловещия вокал. Изстъпленията в лирически план намират своя връх в култовата “Blunt Force Castration”, съпътствани от особено идейно инструментално оформление – дори когато намаляват темпото, американците все така успешно смъкват мазилката от близките стени и тавани. “Rotten Body Landslide” е същински композиционен шедьовър за група като Cannibal Corpse, докато “Bent Backwards & Broken” демонстрира изумителна китарна техника – разходки по грифа и преливащи от един в друг рифове. “Slain” е типична CC бичкия, а затварящата кървавия опус “They Deserve To Die” наред с едно кратко, но ценно бас соло на Alex Webster, дава на Fischer възможност да реализира максимално гласовите си качества.
Развитието в петнадесетгодишното съществуване на Cannibal Corpse е неимоверно. В “The Wretched Spawn” има всичко, с което групата се утвърди като водеща формация в жанра си, както и повече от достатъчно свежи хрумвания. Това е безапелационно най-силната им творба до момента, музикалното съвършенство на която е допълнено от поредната възпитателна обложка на Vince Locke.
