Ревюта
Група: Belphegor
Албум: Conjuring the Dead
Автор: Horologist
Юли, 2014

“Conjuring the Dead” може да не е от най-високопрофилните албуми на годината, но внушителността му започва още в списъка с личности, замесени в създаването му. Ядрото на проекта - Helmuth от Залцбург, родния град на Моцарт, и талантливият чех Serpenth (бас, вокали, програминг) може да нямат други заслуги за сцената освен записаното с Belphegor (което не е малко), но в новия албум на блек/дет метъл проекта гостуват култовите Glenn Benton (Deicide) и Atilla Csihar (е, хайде сега); обложката е творба на неповторимия Seth Siro Anton (Septicflesh), а за звука се е погрижил спецът Erik Rutan (продуцирал любимите ни щатски дет метъл банди). Да, албумът е от класа и доказва, че макар и да залагат на посредствени групи напоследък, добрите стари Nuclear Blast все още издават солидни неща.

Макар и леко хаотичен, “Conjuring the Dead” е пълен с добри идеи. В песните очаквано доминира екстремно темпо, но китарните композиции на Helmuth са различни във всяка. Определени парчета залагат на традиционно блек/дет звучене, а в други китарите мачкат с груув, след което се връщат към бързите тремоло рифове. Най-неочаквано, но винаги на място се появяват кратки акустични интерлюдии, а на много места са насложени и семпли, но ефектни оркестрални аранжименти.

Става ясно, че говорим за “продуцентски” албум, но нима това е нещо лошо? Е, добре - барабаните са програмирани, но експертната работа на Serpenth и Rutan достатъчно добре замаскира недостатъците на този подход. С чистия си съвременен звук албумът не може да се похвали с носталгичен чар, но какво от това, щом в него има толкова много добри идеи? В екстремните албуми рядко се случва всяка песен да блести с индивидуалност, но и да прилича на останалите в стилово отношение. Рядкост са и бандите с оригинален звук, които не са твърде авангардни. Belphegor постигат трудния баланс между елементите на музиката си с много въображение и широк поглед върху композирането. Те може да нямат пищността и нюха за комерсиалност на Behemoth, но музиката е превъзходна. “Conjuring the Dead” е не толкова серия от екстремни удари по сетивата ви, колкото демонстрация на идейност и талант. Остава следващият им албум да не бъде само колекция от страхотни песни, а албум, разказващ история.

« Обратно
Коментари   Коментирай!