Да си го кажем направо – ако преди десетина години беше невъобразимо трудно да пробиеш с поне отчасти оригинално звучене в постоянно усукващия се пауър метъл гъсталак, то днес същото начинание е просто абсурдно. С последните значими иновации в жанра се разписаха вече не толкова младите класици от Rhapsody, Kamelot и DragonForce, а оттогава насетне едно цяло поколение от банди стъпи върху постиженията им, за да напише следващата глава от епоса – къде със ситен и нечетлив шрифт, къде с уверен, изящен почерк.

Не е нужно много колебание, за да причислим Arion към втория тип състави. За двадесетинагодишни дебютанти, четиримата финландци и един българин демонстрират завиден композиторски, музикантски и аранжорски талант. Невероятният усет на момчетата за мелодия и силният акцент върху симфоничното начало са основните черти, които отличават “Last Of Us” от преобладаващо безличната продукция тази година. Единственото си осезаемо вдъхновение квинтетът дължи на британско-норвежките майстори Damnation Angels, от което произтича и неизменната асоциация с Kamelot. При все това, още в началото на кариерата си Arion дават заявка за собствен стил и самоличност – с очебиен хъс, много внимание към детайла и високо концентрирано изграждане на парчетата.

Пълнежът е сведен до минимум и повечето песни носят солиден хитов заряд, но особено добри думи заслужават написаната за “Евровизия 2013” перла “Lost”, изобилстващата от запомнящи се мотиви “Seven”, феноменалната олдскуул балада “You're My Melody” и епичната едноименна пиеса. Комбинацията между умело вмъкнати оркестрации и компетентно, но умишлено прибрано свирене позволява на музиката да разкрие емоционалното си лице – едно колкото ценно, толкова и дефицитно напоследък качество. За същото допринася богатият и разпознаваем глас на Viljami Holopainen, чийто тембър донякъде напомня на сензацията Ari Koivunen, но без стремежа да се имитира TImo Kotipelto. Всички елементи са обединени съвсем естествено от учудващо ясната артистична визия и целеустременост на групата, а това на свой ред прави цялата колекция силно пристрастяваща.

Впечатляващ със своята непринуденост, “Last Of Us” е създаден без така характерните за пауър метъла инструментални и лирически изхвърляния, допринасящи за голяма част от лошата му слава. Рано е да търсим дълбочина и хомогенност на изказа в толкова млад колектив като Arion, но първите им стъпки са повече от обещаващи.