
Шведите HammerFall са всепризнати за едни от основните виновници за възродения интерес към класическия метъл в средата на 90-те години на миналия век. Нещо повече - за добро или за зло, те се превърнаха до голяма степен в символ на съвременния пауър/хеви метъл. А символ на самите HammerFall е не друг, а емблематичният им фронтмен Joacim Cans, считан не без основание за един от най-даровитите вокалисти днес. Затова и дебютният му солов проект се очакваше с нетърпение; още повече, че Cans бе събрал в него музиканти като "Metal" Mike Chlasciak, Mark Zonder, Mat Sinner и Stefan Elmgren. В писането на песните на младия швед са помогнали още Ronny Milianowicz (ex-Sinergy, Dionysus) и забележителният David Chastain, като резултатът е един блестящ хеви албум с приятен прогресив привкус. Всичките дванадесет композиции са кратки, компактни и издържани предимно в средно темпо, а съставът, без много инструментални чудеса, забива повече от компетентно. Самият Joacim съвсем не се изсилва до степените, познати ни от изявите му в HammerFall, като същевременно запазва уникалния си гласов почерк, който е и единствената допирна точка в соловата работа на Cans с основната му банда. Самият албум не е от типа, в които даден музикант (бил той китаристът, вокалистът или друг) е изведен на преден план за сметка на останалите - тук компромиси няма и "Beyond The Gates" звучи много единно. Мрачна, тежка и изпъстрена с невероятни мелодии, творбата е обещаващо начало на една солова кариера. Текстовете са далеч от стереотипната хеви метъл патетика и разглеждат предимно дарк фентъзи теми, донякъде обединени от общо настроение.
Откриващата песен, "Fields Of Yesterday", се явява една от най-разчупените в албума. Тя ни посреща с мощно симфонично въведение, неусетно преминаващо в редуване на няколко силни китарно-вокални пасажи, подплатени от клавирите на Daniele Sorava. Следва "Soul Collector" - явно популярно заглавие, но Raise Hell и Bloodbath едва ли биха имали някакви претенции. Парчето се отличава с насечени начални ритми, плътна рифовка и уместно използвани бек/хорови вокали, които са разположени равномерно из целия албум. Като съдържание "Red Light" предлага няколко запомнящи се рифа, леки фонови оркестрации и особено сполучливи хармонии около припева. "Back To Hell" е може би най-тежката композиция в албума, съдържаща китарни препратки към последните неща на Judas Priest както в рифовката, така и в соловите участъци. Заглавната "Beyond The Gates" започва като прекрасна балада - впечатление, от което не остава много след включването на ритъм секцията. Китарите на Chlasciak и Elmgren се вихрят на воля и изковават мотив след мотив, придавайки на парчето много динамика. "The Key" носи неоспорим епичен заряд, продължен в последвалата я "Garden Of Evil", която освен с абсолютно маниашкия си припев блести и с отчетливото басово присъствие на Sinner. "Merciless" гравитира изцяло към пауър метъла с акордовите си структури, докато разноликата "Silent Cries" е една от по-прог ориентираните песни. "Dreams" рисува много мелодична музикална картина с осемдесетарски хард-рок нюанс, а "Signs" за последен път ни връща в мрака на стоманолеярната с твърдия си китарен саунд. Албума закрива контрастиращата с цялостната концепция на "Beyond The Gates", но все пак отлична акустична балада "Forever Ends", написана от Jeff Waters и Curran Murphy от Annihilator.
"Beyond The Gates" притежава качества, които биха задоволили и най-критичния почитател на хеви метъла - оригиналност, модерно звучене, прецизна техника и оптимален баланс между тежест и мелодичност.