Авторският блокаж и оттеглянето от сцената са препятствия, с които HammerFall се сблъскват за пореден път в 20-годишната си история. Днес подобен ход говори за: разпадане на групата, издаване на породено от нереалните фенски очаквания разочарование, изненадващ шедьовър (все по-голяма рядкост) или поне заявка за завръщане в добра форма. Шведите успяват в последното, макар в новия албум да няма и помен от (р)еволюция.

Но кой въобще очаква иновации от шайката на Oscar Dronjak? Пет години, преминало през България турне, юбилейно DVD и масово разпъван на кръст последен запис са достатъчни, за да убедят квинтета, че понякога си струва да преразгледаш политиката си. Особено когато си спряган за възродител на хеви и пауър жанра по време, когато създателите му се надпреварват да сбъдват кошмарите на феновете си. А те просто искат още от същото – от онзи епичен, наелектризиращ и обвиняван в наивизъм метъл, превърнал албуми като “Glory to the Brave” и “Renegade” в модерни класики. Още от “шибаните HammerFall”, както ги нарича колегата, редящ цветущи епитети по адрес на мерзкия “Infected” и рокаджийския имидж от последния период на групата.

Един поглед към обложката стига, за да повярваме в обещанията за завръщане към корените. Ключовата фигура на Hector ни посреща с високо вдигнат чук, а на фон се вихри визуален микс от гореспоменатите два култа. Към художника Andreas Marschall се нарежда и друг виновник за славата на HammerFall – продуцентът Fredrik Nordström полира 90-арския звук на “(r)Evolution”. “Hector’s Hymn” открива в духа на ранните резачки – високоскоростно, мелодично и с непогрешимите партии на Joacim Cans. “Bushido” взривява колоните с китарни хармонии, хорови включвания и медли със самата “The Way of the Warrior”; “Ex Inferis” носи апокалиптична нотка, “We Won’t Back Down” е първи дует за шведите, a среднотемповият пълнеж е компенсиран от “Origins” и спийдаджийската “Wildfire”. При все че “Winter Is Coming” отстъпва пред класическите балади, реверансът към “Game of Thrones” е за предпочитане пред този към “Day of the Dead” от “Infected”, подхождащ повече на случаен горграйнд състав с култ към зомбита, отколкото на група, възпяваща тамплиери и епични битки.

“(r)Evolution” е от албумите, в които потъваш с всяко следващо слушане. Поне веднъж, “още от същото” носи повече надежди, отколкото обвинения в повтаряемост и липса на креативност. Макар да е далеч от класата на върховите постижения, дискът е по-добър от всичко, което можехме да очакваме от HammerFall в текущия етап от кариерата им, и сигурен знак, че петимата са далеч от идеята да се отказват.