Сякаш попаднали под някакво странно проклятие, от десетина години насам In Flames неизменно редуват един първокласен запис с по един озадачаващо неубедителен такъв. Тази творческа дихотомия като че ли създаде сред много от почитателите им условния рефлекс да подхождат без каквито и да е очаквания към всяко следващо издание – просто защото така е по-безопасно. Три години след атмосферичния, противоречив и в крайна сметка омагьосващ по свой необясним начин “Sounds of a Playground Fading”, приемникът му закономерно дава повод за познатите опасения.
За добро или лошо, “Siren Charms” ознаменува окончателното скъсване на In Flames не просто с мелодет поджанра, но и с метъла като цяло. Това съвсем не ще да рече, че албумът автоматически е лишен от всякакви достойнства; просто те са трудно забележими за фена, запознат с огромното наследство и обичащ класическата фраза на групата. От друга страна, подобен ход не е изненада – шведите поеха решително в тази посока още с “A Sense of Purpose”, за да стигнат до етап, в който почти всяка връзка с корените им е разрушена. Сега те предлагат модерен рок, белязан от характерната им емоционалност и стъпил върху неприкрита поп структура на песните (някои биха я нарекли дори безсрамна, но Anders Fridén и компания отдавна показаха, че не се срамуват от нищо в артистичен план). Не е учудващо и че в голяма степен им се получава – петимата често са успявали да се наложат със стилови скокове, които биха препънали повечето доказани състави.
“In Plain View” обобщава добре насоката на албума със своя полиран до блясък звук, простовати китарни партии и преобладаващо чисто пеене на Anders. Последният едва ли някога ще достигне нивото на един Björn Strid или поне на Mikael Stanne, но компенсира техническите си дефицити с много отдаденост, а изпъстрилите текстовете му житейски размисли навяват ненатрапчива, някак красива меланхолия. Няколко кратки, но ценни сола на Björn Gelotte се промъкват сред по-твърдата рифовка на “Everything's Gone” и грабващите строфи на “Paralyzed”, докато “Through Oblivion” и “With Eyes Wide Open” експлоатират докрай споменатата поп достъпност, злоупотребявайки с преднамерено хитовите припеви. Мрачната “When the World Explodes” радва с дует между Anders и оперната певица Emilia Feldt, като се отличава на фона на невзрачния сингъл “Rusted Nail” и звучащата почти като детска песничка “Dead Eyes”. Също като в предходния опус, най-силните парчета – в случая динамичните “Monsters in the Ballroom” и “Filtered Truth” – удачно са оставени за финал и засилват въздействието на 45-минутното повествование.
Колкото и изкусително да е това в момента, излишно е “Siren Charms” да бъде хулен, тъй като създателите му отдавна нямат претенции да са сред лидерите на сцената, която някога създадоха. Те не гледат назад; “The Jester Race” и “Whoracle” винаги ще бъдат там за ценителите на онзи чист и безподобен мелодичен дет метъл, сътворен без какъвто и да е комерсиален почин. Макар и готови на компромиси, днес In Flames звучат хомогенно и мъдро, може би малко уморено, но с неугаснал усет за качествена музика. А тя често идва в неочаквана форма.
