Wuthering Heights са сравнително млада банда от Дания, свиреща енергичен прог-пауър метъл с чувствителни фолк влияния. В дебюта си "Within" групата заложи повече на фолклорното начало, докато с последвалия го "To Travel For Evermore" задълба в прогресив експериментаторство. Новият студиен удар на датчаните, ползващ заглавието на "Далеч от безумната тълпа" на Томас Харди, представлява изключително успешна симбиоза между предшествениците си. С третата концептуална творба сагата за странстванията на загадъчния протагонист завършва, макар някои въпроси да остават открити. "Far From The Madding Crowd" е албум с неповторима атмосфера, дължаща се както на уникалните лирически визии на Erik Ravn, така и на впечатляващите му композиторски способности, благодарение на които съвременен пауър, прогресив, неокласика и фолк са обединени в едно неделимо цяло. Невижданото разнообразие от музикални теми и мотиви във всяка песен песен категорично опровергава тезата, че пауър метълът не е нищо повече от безумно скоростно набиране върху няколко акорда. Единствените адекватни сравнения за идейното богатство на Wuthering Heights са Rhapsody и Blind Guardian. Флейти, класически струнни инструменти, гайди, умерено използвани клавирни оркестрации и хорови партии - всичко това допринася за вълнуващото изживяване, наречено "Far From The Madding Crowd". Китарист, басист, идеолог и текстописец, Erik Ravn с майсторството си по всички параграфи напомня за вълшебствата, създадени от Luca Turilli. Новото попълнение в бандата - вокалистът Nils Patrik Johansson, пял в Astral Doors и Space Odyssey, се справя отлично със задачата си, без да се изстрелва в стратосферата, а гласът му приятно наподобява този на легендарния Ronnie James Dio. Wuthering Heights получават заслужени адмирации за владеенето на инструментите - умения, изцяло подчинени на развитието на песните и с които музикантите не парадират излишно.

Още с интродукцията "Gather Ye Wild" добиваме представа за това, което ни предстои - пътешествие в един фантастичен свят, изпълнен със средновековна красота и едно постоянно чувство за магичност. Следва осемминутната "The Road Goes Ever On" - несъмнено най-запленяващата от първо слушане песен; да не говорим, че в нея има материал за поне още няколко добри парчета. "Tree" е тежък и рифов тържествен химн, завършващ с бесен спийд участък, а "Highlands Winds" е пример за перфектно съчетаване на наглед несъвместими по твърдост, скорост и настроение елементи. Централно място в албума заема разделената на три епика "Longing For The Woods", която е от онези болезнено красиви късчета изкуство, които веднъж намерили място в душата на слушателя, никога не я напускат. Притежаваща изобилие от идеи, сложност и емоционална наситеност, тя предизвиква въображението, а не просто гали сетивата. "The Bollard" е интерпретация, направена от Wuthering Heights по автентична фолклорна мелодия с келтско звучене, като резултатът е една прекрасна, макар и доста тъжна песен, в която Nils прави много силно представяне. Шеговито наименован, "Bad Hobbits Die Hard" всъщност е великолепен инструментал, съчетал много изобретателност с виртуозно свирене. "Land Of Olden Glory" носи нещо подчертано величествено и на места меланхолично, а закриващата симфонична балада "Lament For Lorien" е достойна за музикално оформление на "Властелина на пръстените".

"Far From The Madding Crowd" не е албум, от който можеш да подбереш някой особено силен фрагмент, игнорирайки останалите. Той се слуша целия на един дъх, а след това - отново и отново.